Стихотворения – Владилена Катевска
***
И ще бъдат изпочупени вратите ни,
ще плачат падналите стрехи,
самотни ще се пукат и рушат стените
в домовете опустели,
но звънът на капките ще ги пробужда,
ще отмива есенната влага
и ще влизат в къщите децата,
учудени видели танца на годините.
Ще бъдат тъжни стаите,
глухо ще кънтят прозорците,
ще са схлупени годините,
в тъга по счупеното минало,
олющено и излиняло,
но в бяга по отминалото
важно е сърцето на човека
да е здраво.
***
Жена картина, цвят и простота,
жажда и молитва, дар и чистота.
Извор и пътека, дом и свят.
Жена сто века, хиляди лета.
Съградила свят, откъснала лоза,
зрънце посадила, стоплила мига.
Жена картина, свян и самота.
Дом, пътека, бисер и душа.
* Изображение: личен архив
