Воля, мир, подем – Лъчезар Йорданов
Живеем в турбулентно време. В резултат на това сме изправени пред световни проблеми – набиращия мощ тероризъм, киберпрестъпността, глобалното затопляне и др. Ключът към разрешаването на подобни проблеми и предотвратяването на световни катастрофи е образованието.
Съвременното образование е призвано да бъде носител на надеждата за едно по-добре устроено бъдеще. Бъдеще без световен тероризъм, без политика на омразата и недалновидността, пораждаща сепаратистки нагласи сред нациите, без големи рискове от екокатастрофи.
Нека се замислим над един от аспектите на турбулентното ни съвремие – тероризма. Тероризмът е идеология. Тази идеология не е покълнала на религиозна почва, но използва свещеното писание, за да оформи политическата си цел и стратегия. Тероризмът е психологически феномен. Той заробва съзнанието на чувстващите се социално онеправдани, т.е. аутсайдерите. Поквареното с фалшиви обещания съзнание за духовно възвисяване – или както щете го назовете – става лабилно и се поддава на евтини манипулации, костващи човешки животи. Здравето на съзнанието зависи от интелекта. А интелектът се развива благодарение на знанията, които образованието ни дава. Следователно ние можем да проявим разум и свободна воля, когато образованието ни е успяло да открехне дверите на съзнанието за знанието. Само по този начин можем да проявим съпротива срещу това изкуствено създадено зло – тероризма.
Друг важен аспект на съвременното образование се явява обвързаността му с нуждите на икономиката. Хората смятат, че образованието приключва със завършването на степен. Но това е абсолютно погрешно схващане, тъй като се базира на остарялата перцепция за един строго предопределен професионален път. Ако едно време човек е завършвал училище за стругар или заварчик, то непосредствено след завършването си е бивал разпределян в определено населено място да работи по занаята си (преди осемдесет и девета в нашата страна). Днес ситуацията е съвсем различна. Човек придобива различни умения и трупа знания през целия си трудов живот, защото науката и технологиите се менят скоростно, а с тях се променят и дейностите, чрез които се практикуват професиите. Или казано иначе, съвременният човек трябва да се адаптира към икономическия климат, а това става чрез преквалификации и учене през целия живот.
Училището представлява лакмус на обществото. То е свръхчувствително към сътресенията в социума. Днес социумът страда от колективна деменция. Симптомите на този вид деменция се свеждат до съзнателно отхвърляне на златните морални правила за поведение и етикеция. Спомняте ли си блестящата реч на Ал Пачино в „Усещане за жена” в края на филма? Спомняте ли си, че в дългия си монолог той подсказа от какво има нужда всяко едно себеуважаващо се учебно заведение – и в това число образователна система, за да създава лидери? Има нужда от почтеност и кураж. Именно тези две дефицитни в днешно време качества трябва да бъдат търсени, ценени и съхранявани. С други думи, светът се нуждае от почтени и готови на саможертва лидери, които да тласкат човечеството към един по-уреден живот. Историята помни делата на Ганди, Мандела, Мартин Лутър Кинг и много други пожертвали всичко в името на изграждането на един по-алтруистичен свят. Но историята продължава да се пише и днес…
За да се родят новите лидери филантропи, трябва образованието да бъде чисто и ръководено от принципите на хуманност и устойчив просперитет в социално-икономически план.
Ще напиша няколко финални думи, които непретенциозно ще нарека поанта. Съвременното образование е Воля – защото устоява на световните катаклизми и успява да потърси решения и да предотврати нови катастрофи; съвременното образование е Мир – защото може успешно да води дипломатични преговори за разрешаване на конфликти; съвременното образование е Подем – защото дава посока за развитие на технологиите и иновациите. Но образованието е и отговорност пред личността. Нека не забравяме това.
Честит Ден на българската просвета, култура и славянска писменост!
* Изображение: www.pixabay.com
