Дряново: визуална интерпретация на паметта и настоящето
Четвъртото издание на Национален пленер за живопис – “Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще” се състоя в знойното начало на месец юли. В пленера се включиха петима творци – Надя Петрова, Севда Потурлян, Анабел Амамджиева, Румен Георгиев и Рангел Симеонов като картините варират от пряко обвързване с Дряново и личността на Колю Фичето до косвена инспирация от преживяното в града.
Макар да не са много на брой, включените в изложбата произведения са напълно достатъчни, за да представляват една мини панорама на случващото се като образност в нашето време. Компактна, но богата като смисли и образни интерпретации е експозицията. Тя съвместява картини, отразили прекия контакт с натурата и съпътстващата го натуронаподобителност, платна, наситени със субективното преживяване пред мотива, меланхолично-съзерцателни композиции, конструктивна живопис на границата на абстракцията и произведения с лирична експресия.
Селектираните носители на наградата на град Дряново са двама – Надя Петрова и Севда Потурлян. Равноправното поделяне на приза е напълно закономерно и смислово и концептуално мотивирано. Двете художнички представят двете лица на Дряново. Севда Потурлян с ярко чувство за цвят и балансирана композиция улавя духът на Дряново в моментен кадър. Тя запечатва градския облик като прави мост от началото на ХХ век и градът днес, като дава възможност на зрителя да съпреживее Дряново от миналото и Дряново от настоящето с акцент върху паметта.
Надя Петрова разкрива онзи облик на Дряново който е скрит, недостъпен за всеки, подвластен на осъзнаването на баланс град-природата. Тя разчита на образната трансформация. Надя Петрова конструира реалност, която е на границата на разпознаваемото и абстрактното, но може да бъде съчленена от зрителя. Разчитат се контури на храм, покриви, скали, дървета и в съзнанието на зрителя се ражда образът на Дряново. Изборът на двете художнички се базира на единство в разнообразието. Градът в миналото и сега, градът останал в съзнанието на зрителя като конкретен образ и възможността този образ да бъде конструиран отново и отново по хиляди начини потвърждава тезата, че Дряново на Колю Фичето продължава да ни изненадва. Така паметта се превръща в ключ за нови интерпретации в ареала на визуалните изкуства и не само.
Автор: Даниела Чулова-Маркова, изкуствовед
