В тишината на нощта – Томислав Линков
В тишината на нощта душите ни се срещнаха,
моята и твоята, възпламенени от страстта,
плътните ни устни сляха се горещи
в ритъм съблазнителен, но носещ на вината тежестта.
И в прегръдките ни тайни,
скрили при мечтите хиляди забрани,
и в играта на съдби, изригващи искри,
приютили зад усмивките си рани,
ние носехме любовните беди.
В този страстен танц,
във който любовта е забранена,
в този свят замрял и изтерзан,
времето внезапно спря,
замлъкна цялата вселена
и бушуваше в безкрая на мига.
Нежни тласъци с вълната от желания
стигнаха до дълбините на страстта,
тази страст, която ме изгаря
с хиляди съмнения ме облада.
И изгубихме се бавно във нощта,
любовта изместена бе от вината,
всеки поглед нещо забранено обеща,
всеки дъх – тъга остави във душата.
В този вихър чувствен
нямаше разумност, нито план,
набеден бе за безумие,
но желаехме животът ни така да бъде изживян.
Аз разбрах, че истинският ни живот е страст,
ти ми каза туй и още каза „Запомни!“.
Сянката на нашата любов, останала във нас
промълви: „Остани!“
Автор: Томислав ЛИНКОВ
* Снимка: личен архив
