Известия на Исторически музей – Дряново т. 3
Известия на Исторически музей – Дряново. Том 3. Изд: Полипрес ООД, 2024. 516 с. ISSN: 1313-9371. Ред. колегия: проф. д-р Петко Ст. Петков, д-р Венелин Бараков, Иван Христов
Настоящият том събира материали от втората национална научна конференция „Епохи, личности, памет”, проведена в град Дряново на 5-6 октомври 2023 г. Издържан полиграфически като книжно тяло, сборникът впечатлява със своя обем и разнообразно научно съдържание. Разделен е на три части: секция „Епохи и личности”, секция „Памет и културно-историческо наследство” и “Дейности на Исторически музей – Дряново, 2023 г.”
В първата част сборникът съдържа доклади посветени на Рачо Стоянов, родом от Дряново – едно забравено име в българската белетристика и публицистика; личности, свързани с национално-освободителното движение през Възраждането, както и такива, с приноси в просветното дело и църковната борба. Силно присъствие показват докладите, които разглеждат живота, творчеството и художествените достойнства на прозата на Рачо Стоянов: доц. д-р Стефан Йорданов, Тодорка Михалева – „Рачо Стоянов – още един „последен възрожденец”; д-р Мирела Костадинова – „Рачо Стоянов – самотникът от Лозенец”; д-р Радка Пенчева – „Съвременен поглед в белетристиката на Рачо Стоянов; Генчо Витанов – „Мит и модерност в драмата „Майстори”; Цветомира Койчева – „Войната в творчеството на Рачо Стоянов” и др.
Част от докладите, публикувани в сборника, обръщат внимание на историята на средните векове, османското владичество и Възраждането: доц. д-р Стефан Йорданов – „Още веднъж за името Стринава”; Иван Попов – „Положителното и отрицателното при управлението на цар Иван Александър (1331-1371); д-р Венелин Бараков – „Българското общество през Възраждането и личността на Левски”; Даниела Цонева – „Габрово и Дряново в пътеписните текстове от XIX в.; Десислава Ангелова – „Ролята и пътят на Опълчението – участието на дряновеца Пенчо Молдованов по време на руско-турската Освободителна война” и др.
Важно място заемат докладите, разкриващи социално-икономическата история от края на XIX – първата половина на XX в.: д-р Ангел Орбецов – „Българската трудова миграция от Централния Балкан в Иран през 30-40-те год. на миналия век”; Мирослав Тошев – „Материали за занаятчии и търговци в селата Пиринец, Разделци и Присойна, околия Осман пазар/Омуртаг през първата половина на XX в.; Дамян Христов – „Инженер строител Нено Цанков и приносът му в областта на пътното, индустриалното и жилищното строителство в Царство България и НР България”.
Втората част на сборника разглежда теми от културното-историческото наследство и народната памет и национална идентичност. Важно място заемат докладите, посветени на отделни исторически паметници и сгради: д-р Вяра Белева – „Църквата „Св. Йоан Кръстител в село Бочуковци – изгубеното културно наследство”; доц. д-р Светла Атанасова – „Ханът на хаджи Николи във Велико Търново”; на сградния фонд и музейните експозиции на музеите в София, Карлово, Чирпан и Плевен: Йордана Николова – „Атанас Буров в София. Сгради на паметта”; Дора Чаушева – „Музеят на Апостола в Карлово”; Даниела Дерешка – „Параклис-мавзолей „Св. Георги Победоносец” – приносът на арх. Пенчо Койчев за град Плевен”; Делияна Начева – „Музеят на Яворов в Чирпан”; на паметта за български революционери, писатели и музиканти със свой принос в българската история, култура и изкуство: проф. д-р Петко Петков – „Национални герои и национални предатели”; Катя Зографова – „ Нови хроники на Вазовия род” и др.
В последната част от сборника са представени всички инициативи на Историческия музей-Дряново за 2023 г.: издаването на сборници и книги, конкурси, както и националният пленер по живопис.
В заключение може да се добави, че третият том от Известията на Историческия музей-Дряново се превръща в традиция да събира изследвания на автори от цялата страна. Богатството от теми и научни статии издига престижа на изданието, което поддържа установено ниво и престиж.
Източник: Исторически музей – Дряново
