В периода 2020-2023 г. със знака на Университетстко издателство “Св. св. Кирил и Методий” излизат четири книги на проф. д-р Петко Ст. Петков.

Проф. Петко Ст. Петков е преподавател по нова история на България във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ от 1990 г. досега. Автор е на монографии, студии и статии, на учебници и учебни помагала по нова история на България. Научен консултант е на няколко филма с историческа тематика. Член е на Управителния съвет на Съюза на учените в България и председател на великотърновския му клон.

 

1. Петко Ст. Петков, Нова история на България ХVІІІ – ХІХ век. Документи. Бележки. Карти. Велико Търново, Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“, 2020, 350 стр. ISBN 978-619-208-216-1 Автор на картите – Драгомир Йорданов

Сборникът от документи, статии, речник и карти е ново, допълнено издание на „Документи за новата история на България ХІХ – началото на ХХ век“, публикувано през 2002 г. от Университетското издателство „Св. св. Кирил и Методий“ и допечатвано няколко пъти.

Публикуването на исторически извори е една от най-значимите и професионално отговорни дейности на истинските последователи на музата Клио. Някои от документите в книгата са издирени лично от съставителя или са преведени и публикувани на български език за първи път от него.

Съдържанието на сборника е подчинено на идеята той да бъде полезен на студентите от няколко специалности. С него поне три семестъра ще си служат възпитаниците на Историческия и Филологическия факултет във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий” от специалностите История, История и география, Български език и история, История и чужд език, История и философия, Археология, Балканистика, Етнология. Той ще бъде полезен за студентите от специалността Право, на тези от специалност Политология, както и за възпитаниците на Православния богословски факултет.

 

 

2. Петко Ст. Петков, КЛИМЕНТ БРАНИЦКИ И ТЪРНОВСКИ (ВАСИЛ ДРУМЕВ) 1841–1901, Велико Търново, Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“, 2022, 323 стр.

Рецензенти: проф. дин Радослав Попов, проф. дин Димитър Саздов

Монографията е посветена на един от най-активните български архиереи през последните три десетилетия на ХІХ век – Климент Браницки и Търновски. Утвърдил обществения си авторитет като Васил Друмев – писател, публицист, един от основателите  на Българското книжовно дружество, през втората половина от живота си Климент се изявява като държавник, хуманист, истински духовен пастир и наставник, дълбоко свързан както с християнската нравственост, така и с духа на столетието – националната идея.

Личности като Васил Друмев – Климент Браницки и Търновски винаги са играли ролята на спасители и истински духовни водачи в политическото и културното развитие на България. С богатия си жизнен опит и с непоколебима твърдост при отстояване на убежденията си те се опитват да попречат на самоцелно устремените към властта политикани, да облагородят обществените и политическите нрави. Животът и делото на писателя, учения, духовника и държавника Друмев – Климент са доказателство за успешно изпълнен дълг към Отечеството във века на Българския преход към Новото време.

 

 

3. Петко Ст. Петков, ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА И ПРАВО. Част първа: Конституционни основи и проблеми на модерната българска държава. За българския конституционализъм през ХІХ и началото на ХХ век. Велико Търново, Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“, 2023. 273 стр.

Рецензенти: проф. дин Милко Палангурски, проф. д.н. Костадин Паев, проф. д-р Николай Проданов

Тази книга включва основни части от четири лекционни курса, четени от проф. Петко Ст. Петков през последните две десетилетия пред студенти от няколко специалности в два от факултетите на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Това са лекции по дисциплините „Българският конституционализъм през ХІХ и началото на ХХ век“, както и съответната част от „История на българската държава и право“, предназначени за студентите от специалност „Право“ на Юридическия факултет на ВТУ; „Идеи за държавно устройство и програми за национално освобождение през XIX век“ и „Конституционни основи и проблеми на модерната българска държава“ за студентите от две магистърски програми на Историческия факултет.

В книгата е представена историята на българския конституционализъм през XIX и началото на XX век: идеите и проектите за бъдещо държавно устройство и управление в българското общество преди създаването на новата българска държава, плановете в навечерието на Освобождението, дебатите в Учредителното събрание през 1879 г. Специално внимание се отделя на българския проект за основен закон от март 1879 г. и на приетата Търновска конституция, както и на измененията й до Петото Велико Народно събрание 1911 г. Представени са основни и важни теми, свързани с видовете държавно устройство и управление (монархическо, републиканско; унитарно, съставно). Разгледани са основните институции на новата, конституирана през 1879 г. българска държава: монарх, парламент, правителство, регентство и др., както и измененията в техния статут и правомощия след промените на основния закон до 1911 г.

Книгата е предназначена както за студенти, така и за по-широката  читателска аудитория, проявяваща интерес към дългия път на зараждането, прохождането и развитието на българския конституционализъм преди и след създаването на новата българска държава през 1879 г.

 

4. Петко Ст. Петков, ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА И ПРАВО. Част втора: Държава, църква, общество в новата българска държава. Конституционни и законодателни основи на отношенията между държавата и Българската православна църква през ХІХ и началото на ХХ век. Велико Търново, Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“, 2023. 400 стр.

Рецензенти: член-кор. проф. дин Румяна Георгиева Радкова – Институт за исторически изследвания при БАН; проф. дин Веска Георгиева Николова – Институт за исторически изследвания при БАН

Тази книга включва основни части от няколко лекционни курса, четени от проф. Петко Ст. Петков през последните две десетилетия пред студенти от различни специалности в три от факултетите на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Това са лекции по дисциплините: „Държава и църква в България през ХІХ и началото на ХХ век“, предназначена за студентите от Историческия и Православния богословски факултет на ВТУ, и „Държава, църква, общество“ за студентите от две магистърски програми на Историческия факултет. Темите, свързани с конституционните и законодателните основи на отношенията между държавата и Българската православна църква през ХІХ и началото на ХХ век, сполучливо допълват лекционния курс по история на българската държава и право на същия автор, подготвен за студентите от Юридическия факултет.

Книгата представя динамичното развитие на отношенията между Българската православна църква и държавата – две институции с изключително силно влияние върху българското обществено развитие през периода ХIХ – началото на ХХ век. Разглежданите теми и проблеми хвърлят светлина върху редица въпроси, които остават незасегнати в основните курсове по нова история на България. Разглежда се ролята на видни български държавници и архиереи, на отделни политически и обществени организации в развитието на отношенията между държава и църква. Курсът лекции дава отговори на редица въпроси с актуално значение в съвременното българско общество, което е свидетел на един от късните етапи от развитието на десетилетните и противоречиви отношения между Българската православна църква и държавната власт. Специално внимание се отделя на намесата на БПЦ във важни моменти от държавното и общественото развитие на България в периода 1879 – 1912 г.: учредяването на новата държава, усилията за запазване на духовното единство на българите чрез подчинението им на една църква (Екзархията), намесата на висшето православно българско духовенство в управлението на страната, в приемането на църковните закони (т.нар. екзархийски устави), във важни политически промени като Съединението, възстановяването на българо-руските дипломатически отношения и др.

Книгата е предназначена както за студенти, така и за по-широката  читателска аудитория, проявяваща интерес към формирането и развитието на отношенията между Българската екзархия и османската държава, както и тези между Българската православна църква и новата българска държава след нейното създаване през 1879 г. и тяхното отражение в обществото.