Издателството за електронна и печатна литература gabriell-e-lit е основано от Габриела Цанева и регистрирано в Националната агенция за ISBN на 06.12.2018 г. Марката gabriell-e-lit е разработена като дизайн от Габриела Цанева и е защитена в Патентно ведомство на Република България. С тази марка са свързани и проектите Арт платформа gabriell-e-lit, е-Библиотека gabriell-e-lit, е-Галерия gabriell-e-lit и е-Книжарница gabriell-e-lit. Издателството е част от проекта АРТ-ПЛАТФОРМА gabriell-e-lit, чиято мисия е да стимулира развитието на българската литература и визуални изкуства и да ги популяризира.

Българската литература и визуални изкуства имат нужда от среда за развитие и от средства, чрез които лесно да достигат до своите читатели и ценители и списание „Картини с думи и багри“ се превърна в такава среда.

Представянето на издателството и негови нови книги са част от културната програма на Международна научноприложна конференция „Регионално развитие, културни коридори и медии“ в Севлиево, която ще се проведе между 7 и 9 септември 2023 г.

 

Габриела Цанева споделя за това представяне:

„Парче от дъга“ – антология на българската танка, със съставител Димитър Анакиев, е една малка по обем книжка, която миналата есен издадохме като електронно издание, а през пролетта на 2023 и като печатно. Тази антология събра между кориците си произведения на 25 български поети и даде знак за съществуването, както и насоки за развитието на един малко познат у нас жанр – танка, част от класическата японска поезия. „Парче от дъга“ се оказа в основата на един мащабен проект, осъществен от издателство gabriell-e-lit, съвместно с поетичната група „Съвременно българско хайку и танка“ – организирането и провеждането на първото издание на Националния конкурс за танка поезия „Черешовите води на българската танка“, проведен т.г. през м. май. Този конкурс, не е пресилено ако кажа, че „създаде“ изключителни образци на танка поезия, танка проза и свързани танка стихове /ренсаку/ и даде тласък в израстването на българските поети, които творят и се интересуват от далекоизточни литературни форми, а косвено – разшири хоризонта и на читателската аудитория, която се интересува и цени далекоизточните философски учения, литература и естетика.

„Книга за мечтите“ на Венелин Терзиев е електронно издание от началото на тази година, което е достъпно за свободно четене. И – защо не?! Книгата е изтъкана, изградена от есеистични текстове, публикувани в различни електронни медии, включително в онлайн изданието на сп. „Картини с думи и багри“ от бр. 3/2022 до настоящия момент. Събрани в общо книжно тяло, обаче, те имат различен облик и живот. Литературните есета създават една истинска нова вселена и дават силуета на една нова литература. Наричам градивните елементи на тази книга „есета“, като имам предвид най-първичния смисъл на думата и точния и́ превод – „опити“ (не толкова литературния жанр „есе“), защото те са именно „опити“ – почти в онзи смисъл на „лабораторен експеримент“, който е добре познат на всеки химик. Да, в тези текстове елементите на живота – на живата литература, емоция, спомен, цитат, житейска мъдрост или ново прозрение се смесват; експериментира се с тях, размесват се, разместват се – за да се получи нещо различно, нещо, което до настоящия момент аз лично не съм срещала в литературната теория и практика. И това е прекрасно – една мечта, едно ново начало!

Друго заглавие, което ще представя, защото има амбицията и взривната сила да променя и създава същности и нови насоки в литературата, е хайку сбирката „Кръстена вода“ на Димитър Анакиев. Като редактор на книгата написах „Не ти обещавам приятно четене, Читателю. Обещавам ти просветление!“ В този контекст ще поясня, че значимостта на „Кръстена вода“ е двупластова. Конкретно – като образец на жанра хайку; творба, написана и поднесена от поет, който е живял и черпил своите философско-поетични и житейски познания за хайку от извора им в Япония, в който ще открием чисто литературно-естетическо преживяване. В тази плоскост трябва да се търси и линейното противодействие на традицията – развитието. Точно тук се разчупва стандартът на писане/възприемане на хайку, като се прави онзи почти квантов скок, който принуждава читателя да погледне отвъд формалната логика и естетика, за да познае и съпреживее новата, „гендай“ естетика, която освобождава хайку от хватката на сезонната дума, давайки му ключа към свободата да бъде поезия за всичко, вместо поезия само за природата. От друга страна – заявката на автора да тласне развитието на хайку в България, като създаде своеобразен речник на ключови думи за хайку, характерни за българския език, народностно съзнание, фолклор, история и литература. Именно това надграждане/екстракция от „колективното несъзнавано“, което очертава българската културно-житейска традиция, е втората плоскост на книгата.

Четвъртата книга – „класическата“ стихосбирка „Късната любов на самотата“, избрана лирика на Йордан Йорданов, е следващият ми избор. Поетичният сборник е просто и само книга – красива, качествена литература, вълнуваща и възвисяваща. Изящна поезия, наистина най-доброто от богатото творчество на автора. Едно издание, което блестящо увенчава 80-тата годишнина на автора. Това е и единственото само печатно издание. Ако трябва да я вместя в контекста на изданията, които представям, „защото очертават съществени, различни или нови пътища и насоки в развитието на издателството и литературата“, то ще кажа, че „Късната любов на самотата“ е едно иносказателно вглеждане назад в извървените пътища, една пулсираща равносметка и един поглед към бъдното – бъдно, завито в мъглата на мечта и копнеж, на възкръснал спомен и стремеж.

Последно ще представя моя сборник „През погледа ми“, в който съм включила свои авторски текстове от последните пет години – рецензии, есета, статии и коментари за книги, изложби и събития, както и творчески портрети на избрани от мен автори с биографични бележки и подбрани от мен техни произведения. Тази книга е скелетът и основата на може би най-същественото издание на издателство gabriell-e-lit, а именно – специализираното списание за литература и визуални изкуства „Картини с думи и багри“, и в този смисъл – на издателството. Тя няма претенция, нито има за цел да представи цялостен портрет на литературния живот или на развитието на визуалните изкуства в България. Творците, изявите и произведенията, включени в изданието, не са представени равностойно, нито са „представителна извадка“, от която могат да се правят изводи за състоянието на културната среда у нас – те са избор. Именно тази фрагментарност е загатната в заглавието – това, което е предмет на обсъждане, е само онова, което е минало „През погледа ми“ – и тук не става дума за отношение и лично мнение, а, както вече казах – за избор. Тази книга е щрих от портрета на българската литература и визуални изкуства в този период.

Всички изброени заглавия, освен че са добра литература и имат особено значение за развитието на издателството, са и илюстрирани и така показват в известна степен и развитието на визуалните изкуства.

В антологията „Парче от дъга“ съществено значение за духа и общото възприемане на изданието имат авторските картини и калиграфии в стил суми-е на Венелина Петкова, която е и един от включените в изданието автори на танка поезия.

В сборника на Венелин Терзиев „Книга за мечтите“ фотографиите на Божидар Генков и на автора Венелин Терзиев не са просто „украса“, артистично хрумване или каприз. Те фокусират читателското внимание и имат собствени ярки послания.

„Кръстена вода“ не е илюстрирана, но съществен елемент на изданието е включената в дизайна на корицата снимка на Димитър Анакиев, която не остава само със своето визуално-илюстративно значение, а има и вербално изражение, което прави паралел между японския шинтоизъм и езическия олтар „Човек-кръст“ от хълма над родното село на автора, който изобразява.

Ярко е присъствието на илюстрацията в „Късната любов на самотата“. Както изображенията на корицата, така и включените графики, дело на художника Огнян Балканджиев, са създадени конкретно за стихотворенията и за това издание на стихосбирката.

„През погледа ми“ съдържа множество снимки на картини, мозайки, скулптури и хайга, които са както предмет на коментари и рецензии за изложби, така и част от портретните характеристики на представяните автори.

Освен авторите на изброените книги, всеки от авторите на издателството е ярка творческа личност, която заслужава и ще бъде представена в рамките на конференцията.

Представянето ще се състои на 8 септември 2023 г. от 18.30 ч.в Градска художествена галерия „Асен и Илия Пейкови“ в Севлиево на ул. „Стефан Пешев“ №62.

Габриела Цанева е писател, поет и издател. Родена в Русе, завършва Математическа гимназия „Баба Тонка“ в родния си град. Дипломира се като инженер-химик в ХТМУ – София. Защитава дисертация, за което ѝ е присъдена научната степен „доктор” в областта на техническите науки. Първите ѝ публикации са в сп. „Родна реч“, а след това във вестниците „Век 21“, „Демокрация“, „Литературен форум“, „Труд“ и др. Журналист във в. „Народно земеделско знаме“ и „Земеделско знаме“ (1991 – 1994), Завършва право и става адвокат в Софийската адвокатска колегия. Продължава да сътрудничи на в. „Земеделско знаме“ със статии на юридическа тематика (2004 – 2011). През 2012 г. става част от редакционния екип на в. „Литературно земеделско знаме“. Нейни творби са публикувани в електронните списания „Литернет“, „Литературен свят“, „Нова социална поезия“, „Нова асоциална поезия“, „Хайку свят“. От 2003 година е член на Сдружението на българските писатели. През 2018 г. регистрира издателство gabriell-e-lit и започва да издава списание „Картини с думи и багри“.

 

Градска художествена галерия „Асен и Илия Пейкови” – Севлиево

Сградата, в която днес се помещава Градската художествена галерия, е една от най-красивите в града. Тя е построена като жилищна сграда от Илия Денчев, една от ярките фигури от периода на Възраждането в Севлиево. В младите си години той бил един от добрите майстори табаци, а впоследствие се сдобил и със собствена табахана. Още преди Освобождението започнал търговия с кожи на едро и изнасял в Европа собствената си продукция и тази на десетките кожарски работилница в града. Натрупал голямо състояние и авторитет, ангажирал се и с обществени дела. Бил редовен спомоществовател на възрожденската ни книжнина, един от основателите и основни дарители за построяването на новата севлиевска църква „Света Троица” през 1870 г. Признание за неговите заслуги е избирането му за народен представител в Учредителното събрание.

По време на пътуванията си по търговски дела Илия Денчев бил силно привлечен от достиженията на техниката, изкуството, културата и архитектурата на модерна Европа. Веднага след подписването на Санстефанския мирен договор, той наема австрийския архитект Йосиф Шниттер за построяването на новия си дом. Най-голямата и модерна за времето си европейска сграда в Севлиево след известно време е приспособена за Районен съд.

И днес тази сграда е една от най-красивите в Севлиево, достоен паметник на предприемчивия севлиевски дух. През 2008 г. е удостоена с приза „Фасада на годината”. От същата година в нея се помещава Градската художествена галерия „Асен и Илия Пейкови” със своя богат, натрупван с десетилетия, фонд. Безценни творби на световноизвестния скулптор Асен Пейков и десетки творби от „космическата” живопис на неговия брат, художника Илия Пейков, преживели детството и младежките си години в Севлиево, са част от постоянните й експозиции.

Посетителите на галерията имат възможност да се насладят на подредените в красивите зали многобройни изложби на класическото и модерно изкуство.