Излезе от печат новата книга на поета Павлин Ботев “Дряновски етюди”

Наскоро излезе от печат книгата “Дряновски етюди” (Изд. “Ковачев” – Силистра, 2023) на поета Павлин Ботев.
Той е роден в Дряново през 1967 г. Завършва българска филология и английска филология. Работил е като преподавател и журналист в България и Украйна /Бесарабия/. Към настоящия момент е учител по български и английски език в СУ “Максим Райкович” – Дряново. Автор и съавтор на редица поетични книги – “Вбесен от щастие. Сатанатос”/поема/ (1994), “Поема за бирняка” (2002, 2018), “Тенекиен пумпал” (2008), “Дий, Пародийо, Саркофаг” (2011), “Долу Големия Брат” (2015), “Нов юнашки епос” (2016), “Горчиво-сладки пародии” (2019), “Азбучна четворица” (2020), “Абсурд в зачатие” (2021), “Поема за Долняка и Горняка” (2022), “Философия и сатира в поезията на Стоян Михайловски” (2022).
Книгата “Дряновски етюди” съдържа 8 раздела. Голяма част от стихотворенията са посветенени на близки и приятели, както и на дряновци впечатлили поета. Литературният критик Иван Цуцов определя изданието като “своеобразна антология” и “най-дряновската книга”:
“Без съмнение, Павлин Ботев е поет, надарен с особен талант. Въпреки че стихосбирките му нямат онзи шумен успех, който мимолетно отминава, те се помнят и остават завинаги. По принцип предубедените трудно възприемат философския заряд, екзистенциалната и абстрактна форма на неподражаемите му стихове, но авторът, по подобаващ начин, защитава своето верую във всяка една своя стихосбирка, отхвърляйки превзетостта, фалша и лъжата.
Поезията на Павлин Ботев ни грабва със своята нестандартност, оригиналност на поетическия маниер и с мащабността на авторовата амбиция. В своите стихосбирки, той засяга проблеми на обществото, като показва и пътя за разрешаването им, а сатирата му е водещо и пречистващо начало. Творби като „Горчиво-сладки пародии“, „Поема за Горняка и Долняка“ и тези, посветени на „големия Брат“ са емблематични за поета. И ако стихосбирката „Азбучна четворица“ е неговият шедьовър със своите акростихове и своеобразни сонетни венци, то „Дряновски етюди“ е книгата на живота му.
Подготвена дълго и писана с много любов, тя представлява своеобразна антология от стихове, посветени на град Дряново – родното място на поета. Тук всичко е пречупено през призмата на градчето, разположено в красивата дряновска долина – портал към Стара планина.
В „Дряновски етюди“ авторовият талант блести с пълна сила, без задръжки, без показност, а от стиховете струи набор от епитети, сравнения и философски обобщения, разгърнати на фона на осмислянето и познаването на големи културни пластове. Всичко е движение, феерия, красота, като дори сатирата и пародията са отстъпили място на неподправения хумор. Фактът, че стиховете са писани по различно време, но авторът не ги включва в други стихосбирки, говори, че той е чакал появата на тази антология, която много дълго е подготвял и те са предназначени точно за нея.
„Дряновски етюди“ се състои от 8 раздела („Съкровено“, „Посвещения“, „Дряновски етюди“, „Хумор и сатира“, „Откровения“, „Родова памет“, „In memoriam” и „Размисли“). Много от стиховете са посветени на приятели и познати. Ботев започва с дарителя Емил Попов, изказвайки своята благодарност за меценатската му дейност в тези трудни времена. След това идва ред на учителя Генчо Витанов, който ни научи да се отнасяме към литературата с любов, а после следват стихове, отнасящи се до близки и приятели, каквато е и моята скромна личност. Има и такива, посветени на дряновци, впечатлили поета. Проникновени са творбите, които авторът посвещава на своите близки, съхранявайки родовата памет. Не по-малко чувствени са и тези, отнасящи се до Дряново. Говорейки за цветните спомени от своето детство, Павлин Ботев не пропуска да покаже своята загриженост и тревога за родния си град, който в настоящето все повече се обезлюдява. Доказателство за това са: спрелият часовник на гарата; камбаната, която бие за някого; бабите, разхождащи своите внучета дошли на гости. Все пак надежда има, сякаш иска да ни каже творецът, и тя е в „хуните“, които се юрват по училищните стълби. Редица стихотворения Ботев посвещава и на хора близки и скъпи нему, отишли си от този свят. Не липсват и личности като Кърт Кобейн и Джим Морисън, пред които той се прекланя.
Разбира се, че в антологията има и раздел, отнасящ се до философските внушения на Ботев. Говорейки за войната, колизиите и сложността на съвременния свят, той не пропуска да посочи, че изходът е във вярата в Бог, доброто и красотата.
Антологията „Дряновски етюди“ грабва със своята многопосочност, многообразие и заряд. Писана с огромно желание, вдъхновение и искреност, тя се откроява коренно от книгите посветени на Дряново. Дори структурата на стихотворенията е разнообразна и е в диапазон от класически стих до акростих и сонетен венец. Точно затова приветствам появата на тази книга и считам, че тя ще предизвика необходимия обществен резонанс, заслужавайки го в пълния смисъл на думата. Да бъде!”
Иван Цуцов
Войната
Войната не завършва със реми,
тя е търкулната от дявола монета
и стига до тура или ези
за да приключи с нечия победа.
Войната не завършва със реми,
не винаги доброто побеждава,
макар че и от двете й страни
са убедени силно, че са прави.
Войната не завършва със реми,
накрая победителят се радва,
разбулва опашатите лъжи,
наказвайки врага със съд и брадва.
Войната не завършва със реми,
по-силният е винаги по-прав,
загубилият всичките вини
поема, той е болен, а не здрав.
Войната не завършва със реми,
тя има логика и има нрав,
а всичките й грешки и беди
отиват в двадесет и втори параграф.
Звездите
Безмълвно отгоре ни гледат звездите,
те виждат омразата, виждат войните,
но светят до свойта сестрица Луната,
която огрява ефирно земята.
Звездите – те виждат кроежите наши,
които забъркват проблеми и каши,
но светят до свойта сестрица Луната,
която мъждука немощно в мъглата.
Звездите, те знаят световните сили,
които задвижват бездушни рептили,
но светят до свойта сестрица Луната,
която дискретно разкрива играта.
Звездите, които без думи говорят
на всеки поет във тях ококорен –
те светят до свойта сестрица Луната,
разбулвайки смело във нас Сатаната.
И даже във мрака, зад черния облак,
и даже във време зловещо, прокобно,
те светят до свойта сестрица Луната,
душите човешки са техни събратя!
Ръкописът на доброто
„Ръкописите не горят”
М.Булгаков
Ръжда обхваща всеки некролог –
на гения, на шута и злодея,
на времето жестокият урок
превръща в плесен всяка епопея.
Но Ръкописът на Доброто не гори,
макар и хвърлян в хиляди пожари,
не го измерват злато и пари,
недосегаем за елит и пролетарии
той ръководи бъдните ни дни –
на грешници, светии и на твари!
* На предната корица на книгата е представен фрагмент от картината “Дряновският манастир” на художника Игнат Игнатов (1951-2016), а задната корица – дружески шарж на автора от художника Дончо Дончев.
[efb_likebox fanpage_url=”tetradkata.team” box_width=”350″ box_height=”” locale=”en_US” responsive=”0″ show_faces=”1″ show_stream=”0″ hide_cover=”0″ small_header=”0″ hide_cta=”0″ animate_effect=”fadeIn”