Пепел – С. Димитров

понякога изписвам името ти на хартийка за цигара
запълвам я със спомени от горчив тютюн
паля и дърпам мазохистично бавно
за да усетя как настоящето става на пепел
а бъдещето е просто черен дим
чертаещ следи от незасъхнало мастило
за да си припомня как устните ми
те караха да гориш
а твоите ме изпепеляваха
и само така ще се намерим пак
на дъното на пепелника
може би
* Снимка: личен архив