„По острието на любовта“ – новият роман на Янислава Вълкова
В новия си роман “По острието на любовта” (издателство “Монт”), Янислава Вълкова продължава традицията на класическата българска литература за създаване на силни и въздействащи образи, каквато е нейната Рада. От друга страна обаче, тук са спазени каноните и на фентъзи жанра, чрез сблъсъка на паралелни светове, времена и събития. Повествованието е увлекателно, образите -дълбоки, посланието на романа – силно и невъзможно за забравяне.
Любовта може да е разрушителна, но не може да бъде разрушена. Тя съществува отвъд времето и пространството, надживява ни и ни продължава. Трябва само да си простим, че обичаме.
Ива Спиридонова
***
„По острието на любовта“ (издателство “Монт”) е далеч от розовите, сладникави четива с предизвестен финал. Тук действието е непредвидимо, отношенията са дълбоки, характерите са силни, сюжетът е динамичен и заплетен. Книгата ще ви пренесе в средата на миналия век, когато съдбата среща Рада с Георги. Всичко между тях започва с нежно влюбване, което впоследствие прераства в бурна, страстна и опасна любов. „По острието на любовта“ ще ви поведе в лабиринт от чувства и емоции. В него има щастие и болка, близост и разочарования, грях и гняв. Действието се развива паралелно в настоящето и в миналото. Група днешни младежи тръгват стъпка по стъпка към потъналите в мистика отношения на Рада и Георги. Историята е разказана увлекателно и обещава, че ще разгръщате с интерес всяка следваща страница. Този роман ще остане в сърцата ви и ще ви бъде трудно да го забравите.
Премиерата ще се състои на 14 февруари 2020 г. от 18.30 ч. в Българския културен център. В началото на месец февруари ще можете да намерите „По острието на любовта“ в книжарниците.
***
ПО ОСТРИЕТО НА ЛЮБОВТА
/Откъс/
Сватба, венчавка, свят съюз, съглашение да се справят заедно с трудностите, да се подкрепят и оцеляват, да създадат поколение и то да е добре отгледано, да се радват на малките радости и да бъдат заедно, докато смъртта ги раздели. Любовта беше лукс в тези трудни години, може би щеше да дойде и при тях, както често ставаше при повечето семейства. Но, в крайна сметка, чувствата не бяха най-важното в техния свят, за по-ценно се смяташе да откриеш другар и да не си сам в бедите. Подхванати от стихиите на живота, от ежедневната борба за оцеляване, от всички бъдещи проблеми, двамата младежи щяха заедно да изградят своето бойно поле и своя храм, своето убежище и своето щастие. Щяха да намират един в друг подкрепа, сила, енергия. Ако ли пък не, то бракът им щеше да е проклета орис, болка и мъка. Щом научи, че има сватба, а то не е трудно при такава врява, дяволът се примъква тихомълком и търси начин да пусне отровата си в сърцата на младоженците. Вероятно му доставя удоволствие, може би е негов стар навик, свързан с вечното желание да вземе душите им при себе си или го прави просто за развлечение. Влиза почти незабележим и шепне тъмните си слова, понякога от чужди уста, друг път сякаш думите са ги родили техните собствени глави. После изкушава с плът или с имане, заплашва с думи грозни, дразни, обижда и предизвиква лошото в човека. Много е добър в своите кроежи, както се казва, „дяволски добър“. И все пак, немалка част от браковете устояват, а в половината от оцелелите семейства хората са наистина щастливи заедно. Как ли? Ще кажете, „ с търпение, прошка и компромиси“. Ала отговорът е – с вяра в другия, с вяра в себе си и с вяра в Бога. Късметлиите са онези, които са преборили заедно дявола и са се слели в едно неделимо цяло. Стиснали са ръцете си и не са се пуснали, докато не го прогонят вдън земя. Е, да не пропусна една важна подробност, помощта от съдбата, разбира се. Тя е закрилница или най-зъл враг. Защото някъде има писмо за теб, а в него е твоята орис. То е кратко, съдържа няколко изречения и така ти позволява да имаш свободна воля и избор, но задължителните текстове, не можеш да избегнеш. Това е личният ти договор и си го подписал в мига на зачатието си. Каквото е предречено в него, рано или късно, за добро или за лошо, ще те настигне. Може да те спаси, може да те погуби. А когато с големи букви пише: „Ще обичаш“, то този текст е жигосан с огън върху сърцето ти. И къде е тук логиката, защо цялата ти същност се подчинява, защо трептиш, защо искаш един-единствен човек и мислиш само за него, защо страдаш или пък летиш от радост, защо не можеш да спиш, защо прегръщаш, защо целуваш, защо не можеш да избягаш? Влюбването е магия, направена от Създателя, за да ни има. За какво ти е този живот, ако в него няма любов?
