Съвсем наскоро в София беше представен дебютният роман на българската писателка Даниела Петрова със заглавие „Майката на дъщеря ѝ“. Книгата на младата авторка е публикувана първо на английски език от едно от най-големите световни издателства – Penguin Random House. Творбата веднага се превръща в хит – тя попада в повече от десет класации за най-очаквани книги в Щатите и е специално препоръчана в книжния клуб на Опра. Даниела пише отдавна – нейни кратки разкази, есета и поеми са се появявали многократно в редица престижни световни издания, сред които „Ню Йорк Таймс”, „Уошингтън Поуст” и „Мари Клер”.
Повече за себе си разказа самата Даниела в интервю за TetraDkaTa. Приятно четене!

Йоана Йорданова: Какво ви накара да започнете да пишете и винаги ли сте искала да се занимавате с литература?

Даниела Петрова: Мечтая да съм писателка от дете. Започнах да пиша стихотворения в трети клас, а като тийнейджърка и разкази.

Й.Й.: Какво е литературата за Вас? Според наблюденията Ви как се възприема тя в САЩ и тук, в България?

Д.П.: Литературата за мен винаги е била един прозорец към света. Обиколила съм света с помощта на книгите и съм изживяла невероятни приключения. Книгите също така ни дават възможност да избегнем сивата действителност и да се изгубим в един фиктивен свят.

Й.Й.: Кои са авторите, които Ви вдъхновяват? Четете ли български такива?

Д.П.: Tana French, Lisa Jewel, Megan Abbott. Не съм чела български автори откакто заминах за Щатите през 1995, защото ми е трудно да минавам от един език на друг, понеже научих английския много късно, на 22 г. Аз вярвам, че човек се учи всеки ден и за мен четенето е част от професията, част от работата ми. Като майчин език българският ми е много по-силен и ще ме обърка. Възхищавам се на преводачите, които минават от един език на друг без проблеми.

Й.Й.: Какъв е процесът на издаване на книга отвъд Океана? Как гледат американците на тези неща според наблюденията Ви?

Д.П.: Процесът е дълъг и труден. Трябва първо човек да намери литературен агент и след това агентът да намери издателство, което да публикува книгата. След това се сключва договора.

Й.Й.: Какво е вашето послание, или нещо по-конкретно, което сте искала да достигне до читателите си чрез историята в романа?

Д.П.: Преди всичко се надявам, че на читателите ще им е удоволствие да прочетат романа. Не си падам много по книгите с послания и предпочитам читателите сами да извлекат уроци за себе си. Но ако трябва да избера нещо, бих казала, че историята илюстрира колко е важна добрата комуникация, особено за една романтична двойка, а също и между приятели и в семейството. Лъжите и тайните само забъркват нещата още повече.

Й.Й.: Извървяла сте дълъг път. За много хора в България подобен успех е невъзможен, ако си роден и израснал тук. Какво бихте казала на тези хора?

Д.П.: Не спирайте да мечтаете!

Й.Й.: Какво знаете със сигурност?

Д.П.: Както е казал Сократ: “Аз знам, че нищо не знам”.

Автор: Йоана ЙОРДАНОВА