Антиутопията „Прекрасният нов свят” пророкува някои аспекти от живота в двадесет и първия век.

Почти столетие измина откакто романът на Олдъс Хъксли е публикуван за пръв път, но описанията в него до голяма степен отразяват днешната девалвация на човешките ценности в условия на социално разделение.

„Прекрасният нов свят” е място, където хората се раждат според нуждите от попълване на свежа работна сила. Когато биологичният организъм прекъсне своето съществуване, веднага се инкубира нов в Залата за оплождане. Хората се „преточват” и „бутилират” според социалните им функции – алфите и бетите са солта на земята, гамите, делтите и епсилоните са по-низши прослойки – плебсът на света.

В Хъкслиевата дистопия, ако изначално си епсилон, е невъзможно да се издигнеш до алфа. Предопределен си според нуждите на Световната държава.

Хъксли разказва за свят на заличена култура и ценности, в който изпитващата чувства личност се смята за некултивирана. В „прекрасния нов свят” мислите и сетивата се притъпяват чрез наркотичното вещество сома. Веднъж приел сома, човек поема по друмищата на психеделичен излет, от който се връща ободрен.

Всеки опит човек да чувства се възприема като метеж срещу наложените постулати за живот на Държавата и се потушава с грам сома.

Протагонистът Джон не може да се впише в новия свят. Наричат го Дивака. Смятат го за некултивиран младеж, който бръщолеви врели-некипели, цитирайки някой си Шекспир.

Джон изпълнява функцията на музеен експонат от овехтяла епоха. Опитите му да бъде човек срещат жестока съпротива. Такива моменти в текста са описани с язвителен сатиричен обертон.

Кулминацията в романа е разговорът между Джон и Вселенския контрольор Мустафа Монд. Диалогът между двамата разкрива най-ясно идейно-тематичните особености на творбата.

Монд убеждава Дивака в „удобствата” на новото време като: низвергване на всякаква форма на култура и изкуство, заличаване на чувствата, потискане на сетивата, сексуален промискуитет. Джон се противопоставя срещу установените порядки:

— Аз обаче не искам удобства. Искам бог, искам поезия, искам истински опасности, искам свобода, искам доброта. Искам грях.

— Всъщност — заключи Мустафа Монд — вие искате да ви се признае правото да бъдете нещастен.

— Точно така — рече Дивакът предизвикателно, — искам да ми се признае правото да бъда нещастен.

— Да не споменаваме правото да остареете, да погрознеете, да изнемощеете, правото да заболеете от сифилис или от рак, правото да гладувате, правото да въшлясате, правото да живеете в постоянен страх пред онова, което може да се случи през утрешния ден, правото да се заразите от тиф, правото да бъдете измъчван от всякакви болки. — Настъпи продължително мълчание.

— Да, искам да ми се признаят всичките тези права — каза най-сетне Дивакът.

Мустафа Монд сви рамене.

— Да са ви честити! — рече той.[1]

Дистопията на Хъксли днес се оказва пророческа по няколко причини.

Първо, технологичните революции завладяха нашето ежедневие и в следствие на това тласнаха човешката комуникация към тенденцията за общуване чрез кратки пиктограми, изразяващи емоции. Така наречените емотикони, чрез които всеки ден общуваме помежду си, са изпразнени от смислово съдържание.

Второ, с бурното развитие на технологиите се измени същината на икономическите дейности, обособиха се полюси на развитие. Социалната стратификация все повече заприличва на широко разтворена ножица между бедни и богати (да речем аналогични на разделението по касти в романа), която е на път да се прекърши на съставните си части.

Трето, хората забравиха истинската стойност на чувствата и мечтите, отрекоха се от Бог и от други свои вярвания.

Четвърто, световното производство на опиум скача с 65 процента за периода от 2016 до 2017 година, или около 10,5 тона, а на кокаин до 1,4 тона. Данните са от последния доклад[2] на Службата на ООН по наркотиците и престъпността. В същия документ пише: „От една страна, наркотиците се използват за рекреационни цели, за да възбудят сетивата и да подсилят изживяванията. От друга, младежите, живеещи в рискови условия, използват наркотични вещества, за да се справят с трудни ситуации.” Тук е необходимо да се отбележи, че самият Хъксли е употребявал опиати и опиоиди[3] в опит да се пребори с кератита (възпаление на роговицата), който му отнема зрението за няколко години. Под въздействието на мескалин писателят открехва „дверите на възприятието”, за да напише едноименното есе като изследване върху въздействието на психотропното вещество. Перфидността на употребата на наркотици в XXI век се изразява в неимоверното нарастване на смъртните случаи от свръхдозиране, най-ярко изразено в Северна Америка.

Пето, интимността на платоническо и физическо ниво е заменена със садомазохистичен сексуален апетит и порнографско нюансиране на еротичния елемент във връзката между двама влюбени. Порнографията наложи нови социални модели на поведение, които налагат блудството като естествена норма в сексуалния живот.

Дори да не сте чели романа на Олдъс Хъксли, не се притеснявайте. Не сте изпуснали нищо, защото вече изживявате написаното преди 86 години.

Добре дошли в прекрасния нов свят!

Автор: Лъчезар ЙОРДАНОВ

*Снимкa: https://www.seeantibes.com/

[1] Цитатът е извлечен от превода на Виолета Чушкова (1990).

[2] World Drug Report 2018 (United Nations publication, Sales No. E.18.XI.9).

[3] Опиоидите са лекарствени продукти, предписани от медицинско лице, които се използват за краткотрайно лечение или за облекчаване на симптоми.