Сарказъм или не съвсем – размислите на едно дете – Десислава Савчева
XXI век? Ерата на бързите коли, шумните пътища и самолетните полети, когато съм на едва няколко часа разстояние от всяка точка на света. Днес с няколко плъзвания по екрана мога да получа всяка информация, която пожелая. Мога да се излежавам по цял ден, гледайки американски, индийски, турски, френски, руски, че дори японски и корейски филми и сериали, а те никога да не свършат. Мога да имам китайска храна с позвъняване по телефона или пък да вечерям полуготови банички. Мога да имам „приятели”, които никога не съм виждала, няма да видя и вероятно ще забравя след няколко седмици с безсмислен чат във Facebook. Мога да виждам хора от един пол в интимни отношения по пътя и да се включа в гей парада. Мога да ходя с изкуствени мигли, три слоя фон дьо тен и нокти, достатъчко дълги, че да ми е трудно да държа химикалка, в седми клас, и на никого няма да направи впечатление. Или като всеки мъж да изрисувам веждите си, да подчертая скулите, малко гланц и воала – приличам на тате. За какво ни е един хубав традиционен бой като мога да го обидя с цъфналите краища на косата му или с некачесатвения бронзант, който ползва? Не на насилието!Мога да играя една и съща игра на телефона, таблета и компютъра си по едно и също време – кой не обича да се бие с дракони с два пръста? Днес мога да имам всичко, мога да бъда всичко и да не разбирам, че всъщност всичко е синоним на нищо, въпреки че не съм на едно мнение с речника.
Какво е вяра и в какво вярвам? Не мисля, че Господ управлява живота ми. Не ми трябва ничия помощ, аз правя всичко абсолютно сама! Вярвам. Не! Аз знам, че ще порасна знаеща и можеща почти като супергерой, веднага ще ме вземат на работа в супер корпорация, където за нула време ще се издигна до генерален директор, ще имам лимузина, самолет и остров, като това е задължителният минимум, а разбира се, после ще си купя и яхта, няколко вили и светът ще е в краката ми. Нали така действат нещата?
Какво е добро и дали сме добри? След като се въздържам от унищожителна война, предполагам съм добра. Добро е ако не ме изпитат, когато не съм учила. Добро е и да ми напишат очевидно незаслужената по-висока оценка. Казвам, че денят ми е минал добре не когато съм го направила по-добър за някой друг, дори съвсем мъничко, а когато не са ми се случили всички онези лоши неща, които си представях предната вечер. Е предполагам и днес ми се размина…
Какво е патриотизъм и дали се измерва единствено с прокламации и ругаене пред телевизора? Патриот: речниково значение – човек, който обича отечеството и народа си, родолюбец. Какво трябва да означава това? Аз съм дете на света, на големите възможности! Обичам всяка част на света, където ще ми плащат повече, ще бъда известна и, ако може – няма да плащам данъци. Всичко ще бъде за мен, другите вече имат достатъчно!
Не разбирам много работата в екип. Всички изглеждат толкова тъпи и пак ще свърша цялата работа. Ох, уморих се само като си помислих. Ще кажа на мама, тя ще направи проекта вместо мен – на кого му пука за Втората Световна. Пък и тя е живяла някъде по това време, сигурно ще знае повече. Време е за почивка! Ще се видя с приятелите ми за по едно наргиле. Въглен тук, въглен там, абе не ме бива в броенето, все пак имам само 10 пръста, а след втората май станаха повече.
Закони, това пък за какво ни е? Така или иначе ще направя каквото съм решила, просто провокират въображението ми. Не ми е позволено да си купувам алкохол, друг път! Ще направя някое мило изражение, ще послъжа за годините, а в краен случай ще накарам някой батко да ми купи. Хората са толкова мили и се разтапят пред неустоимия ми чар. Не мога да карам кола, пак не позна! Понякога тате задрямва по-рано или изобщо не подозира че съм си вкъщи, а аз се промъквам, вземам ключовете и новият мерцедес е само за мен! Упс, одрасках го! Няма да забележи, той се грижи само за BMW-то си!
Та, срещу кого се борим? Смътно си спомням за някаква война с турци и руснаци, но не ми стана много ясно. Защо не са успели да си решат проблемите като цивилизованите хора на някой футболен мач или на по чашка? Тате казва, че така винаги се разбираш с някого, колкото и да го мразиш. Пък и арабите са много приятни хора, дали са ни толкова много! Като започнем с арабските цифри, как иначе ще пиша „ч” (4) и „ш” (6)? Да не говорим за дюнерите, обожавам ги, както и наргиле в понеделник, вторник, сряда, абе – разбрахте ме. Това е традиция! А по отношение на брадата не искам да съм последната в класа! Турският език е толкова благозвучен – като си пусна някой кючек ми иде да запея!
Виртуалност, да бе! Всичко е реалност! Казвам ти, вчера с голи ръце убих цяла армия! А пък и тези статии за идването на извънземните вече ме притесняват. Дали ще ми трябва някоя сложна комбинация на клавиатурата или е по добре да си поръчам онази скъпа течност против извънземни, която рекламират? Татко от друга страна не приема нещата толкова сериозно. Казва, че ще повярва чак като завладеят порно канала. Как може да е толкова спокоен?
Красотата ще спаси света! Но не се чувствам достатъчно красива, за да успея – все пак е цял свят! Снощи си поръчах екстеншъни по интернет, които очаквам с нетърпение! Но има и друго, май съм дебела, тежа цели 40 килограма! След кратко проучване в интернет открих перфектната диета. Има странични ефекти като нарушение на обмяната на веществата, блокиране на бъбреците и черния дроб, припадъци, дори фатален край, каквото и да означават тези неща, но нали красотата изисква жертви. Почвам от утре!
Представи – причината за създаването на литература, религия, значими изобретения, но всъщност и много повече. Аз живея посредством представи – за доброто, за живота, за света, който обитавам, за правилното, за успеха. Но като разширя обзора си виждам нещо интересно – представите строят мен, а не обратното, което води до заключението, че истината се явява точно обратното на това, в което вярвам и това, което мисля. Аз съм построена от идеите и принципите на хората около мен, докато раста, ще ги развия чрез представите и идеалите, които имам, и ще построя друг човек, който ще направи абсолютно същото. Така се развива всяка идея, но и се изражда. Тези, които са се борили за свобода, равенство и правда, не са си ги представяли такива, каквито ги виждаме днес. Заслужава ли си да се борим за нещо? Има ли смисъл да научавам повече и повече? Кой тогава ще помени света, като сме с подрязани крила? КОЙ!
Автор: Десислава САВЧЕВА
* Изображение: Десислава Савчева
