Обикновено Коледно чудо – Десислава Савчева
Художник: Десислава Савчева
Чудесата са нещо, на което всички се надяваме в различна степен и Коледа е времето, в което магията кръжи около нас и прави всичко по-ярко и красиво. Лампичките светят край елхата, а във въздуха се смесва ароматът на свежите иглички с този на мляко с канела, оранжеви пламъци танцуват в камината. Децата отварят подаръците си и цялата къща звънти от смеховете им, а възрастните се суетят в опит да запечатат всеки момент. Цари семейна идилия, всички са с коледни пуловери и похапват сладки. Предполагам, това е клишето.
Да, понякога е истинско чудо да видим роднини, дошли си от другия край на света. Да отидем на ледената пързалка със семейството си, че дори да опитаме от вкусните гозби на баба. Дори лекото опиянение ни се струва магическо! Но нека поговорим и за другото значение на „коледното чудо”, напълно лишено от каквато и да е топла емоция!
Резервирането на СПА хотел или самолетен билет по празниците стана чудо, купуването на лъскави ботушки с петдесет процента намаление стана чудо, носенето на шапка без да ти се разроши косата стана чудо. Избирането на идеалният подарък на идеалната цена също стана чудо. Даже минутите почивка след изпращането на гостите са чудо! А дали наистина това е то?
Всички тези „чудеса” ни правят щастливи, но, макар и тъжно, само за няколко минути. Няма паркомясто пред хотела, ботушите се цапат, косата така или иначе губи обема, който сме се мъчили да придадем, а този така перфектен подарък е забравен и захвърлен. И щастието е отлетяло, заменено от нови мисли – за вклисалата се коледна погача или неразтребената гостна. Трепетното чувство си е отишло отдавна, още преди да е дошло, вдигнали сме наздравица с възглас „Честита Нова година!” и отново ни чакат все същите задачи. Е, къде отиде Коледа?
Художник: Десислава Савчева
Чудо и щастие, които все повече свързваме с материалното, с подаръка, а не с чувството. И вече вълшебството го няма, защото ни опиянява това, което чувстваме, а не това, което докосваме! Смея да твърдя, че не помня нито един подарък, който съм купила или получила миналата Коледа, но имам един толковa ярък спомен, който замества всички купени неща…
Беше сумрак, когато излязох със семейството си, за да разходим най-малкия член, йоркширския ни териер. Преспите бяха толкова високи, че мъникът успяваше да ходи само по утъпканите пътеки. Тогава маршрутът ни минаваше през парк наблизо, в който имаше изкуствено езеро, все още пълно, въпреки ниските температури. При вида му, първото което се появи в ума ми, беше фигурното пързаляне, което бяхме гледали по-рано. На всички ни беше студено и потръпвахме, но проверихме дали ледът бе достатъчно здрав, за да стъпим отгоре, и „да”, беше.
Първо сестра ми пристъпи плахо, но ледът не се пропука. Скоро езерото се бе превърнало в пързалка, а ние бяхме фигуристите. Замеряхме се със снежни топки под уличното осветление, а снежните кристали блестяха сякаш бяха диаманти. Дори кученцето се забавляваше, първоначално не искаше да стъпи на хлъзгавата повърхност, но и то се включи в игрите.
Времето се изтърколи неусетно. Дрехите ни бяха настръхнали от студ и влага и трябваше да се прибираме. Вече не усещах студ, нещо ме грееше отвътре и това беше, че ясно осъзнавах факта, че скоро не бях споделяла такъв момент на искрена радост с тези така важни за мен хора. Знаех, че ще запомня тази Коледа.
Снежинките изместиха коледните лампички, пързалянето – виното, снежните топки – скъпите играчки, и все пак аз запомних това! Това беше истинското коледно чудо – забавлявах се с хора, от които ежедневието ме беше отдалечило. Разбрах, че мога да усетя магията, когато я споделям. Аз вече открих магията на Коледа. Искам да я подаря и на теб!
Нека всеки да открие своята Коледа, скрита между идеалистичната представа и не винаги красивата реалност! Нека позволим на празничният дух да ни завладее и да ни помогне да сътворим чудеса! Нека споделим, както трапезата си, така и сърцата си! Така хубавите спомени ще излязат от семейните албуми и ще заживеят в нас!
Автор: Десислава САВЧЕВА
