Прометей дал на хората огъня и бил порицан за деянието си. Не защото на боговете им досвидяло да предоставят това благо, а защото огънят с помощта на словото щял да направи човека независим строител на бъднините си.

Как?

Homo erectus и homo sapiens са били първите потребители на огъня. Той постепенно се превърнал в ядро на тяхното общество – аналог на добре познатите ни барове, където често ходим за разтуха от злободневието.

Но пък защо огънят и словото да са свързани помежду си?

Когато първобитните хора се събирали около огъня, те почувствали вълна от неописуема енергия. От днешна гледна точка бихме я определили като съпричастност. Нека се разграничим от съвременното значение на тази дума, за да разберем как първите хора са я разбирали. Е, те изначално подплътявали  съпричастността с мимики и жестове. Тогава, разбира се, първите люде използвали и нечленоразделни звуци, за да подсилват аргументите си.

По-късно историята на човека, като биологичен вид, бележи най-значимото си събитие. Научил се да говори.

Какво пък му е толкова значимото, ще кажете.

Може да не сте се замисляли, но съчетаването на звуци в думи е задвижило колелата на еволюцията с бързи темпове. Видни учени от световен ранг смятат, че човекът се научил да говори смислено и членоразделно преди около 100 000 години.

Логично е да смятаме, че първите членоразделни звуци са били използвани като команди и сигнали при ловуване. Тъй като след лов хората се прибирали в пещерите, за да приготвят за ядене плячката си, възможно ли е първите им думи да са били команда? Например: „Запали огъня!”. Възможно е, разбира се, защото чрез огъня човекът можел приготви храната си, подобрявайки нейните качества.

Опеченото месо било по-вкусно и по-здравословно. Затова и огънят се превърнал в центъра на вселената на първобитния човек. Около него обаче хората започнали да споделят ежедневните си ловни преживявания и несполуки. В подобни моменти вероятно започнали да чувстват съпричастност – едно от най-възвишените качества, които притежаваме.

Започнали сме да проявяваме човечност.

Членоразделната реч дала названията на предметите и явленията от познатия свят. Така се зародили стотици думи, които започнали да се съчетават в изречения. Грейнала зората на словото.

И хората започнали да общуват по-често. Защото имали какво да си кажат!

Освен предмети от бита и природни явления дали имена и на чувствата си. Така се родили първите абстрактни съществителни. Разговорите ставали все по-дълбоки.

Човекът започнал да се пита какъв е смисълът на живота, вероятно наблюдавайки капещата мазнина от поредното убито животно. Нескромно днес на това му казваме квинтесенция.

Квинтесенцията на живота е загадка за човечеството и до днес. Но със сигурност словото се е появило и еволюирало, за да я обясни.

Докато сме се опитвали да отговорим на вечния въпрос за Смисъла, все повече сме се наслаждавали на мига.

Постепенно човекът придобил друга (а може би най-характерната) своя черта. Нея по-късно сме нарекли хедонизъм. Той задвижил буталата на прогреса като начин за вечно облагородяване на начина на живот.

Сега става ли по-ясно каква е връзката между огъня и словото?

Откриването на едното породило нуждата от другото, за да се потърси хедонистичен отговор на квинтесенцията.

Толкова е просто, нали?

Сега повярвахте ли ми, че откриването на огъня, и в последствие словото, е запалило искрицата на човешката креативност за прогрес? Способността да създаваш и отхвърляш богове, да достигаш до тайнствата на същността, да поемеш кормилото на съдбата, за да зададеш посоката на живота си.

Автор: Лъчезар ЙОРДАНОВ

* Изображение: www.pixabay.com