Ще мога ли отново да съм някъде над себе си и този битовизъм; над сивата мъгла, над листопадите, над вездесъщия и вечен егоизъм; над спомените и лицата, думите, над щампите и над клишетата; над мъдростта, изплитана с години, но непосяла истински лалета? Автор: Румяна Попова-Бакърджиева * Снимка: личен архив * Прочетете повече…
Разбирам вече твоето мълчание, нюансите на всеки минал жест. Усещам те в сълзи и разстояния. Живея те. Частица съм от теб. Каквото и да има във тъгата ти, то вече ме ранява и боли, прониква като огън през душата ми и там оставя парещи следи… Автор: Румяна Попова-Бакърджиева * Снимка: личен Прочетете повече…
Опитвам се да видя надалеко и ще успея – някой светъл миг, без чужда помощ, опит и опека! Ще имам поглед – ясен и открит. И вътре в мене вече ще е светло. Ще разпозная всички цветове, нюанси, светлосенки там, където грешала съм по два пъти поне… Ще се позная, Прочетете повече…
Не ми се спи… Така не ми се спи! Да те сънувам вече никак не умея… А времето рисува без бои – директно върху спомена вилнее. И избледняват твоите черти, макар че често ме болят отвътре! Неказаните думи трополят в тъгата на безсънното ми утро. Мълчанието дали ще си простим? Прочетете повече…
Прибирам се след хиляди копнежи. Мечтаех си отдавна за това. Не ми палете лампи! Замълчете! Да вляза в себе си, да разбера! Отвътре да почувствам без остатък на моя собствен смисъл същността! Отлагах го в торпедото на дните – не чувах и не виждах досега… Немилостиво темпото пленява душите ни Прочетете повече…