Под младото дръвче стоеше ти.
И първите зелени малки плодове
Замаяна докосна с нежни пръсти;
Последни цветове окапваха край теб.

Под младото дръвче стоях и аз…
Рихард Демел

Срещнаха се при машината за кафе и понички. Тим се беше отпуснал блажено във вибриращото кресло и допиваше чая си от каркаде, неподсладен както обикновено. Мина изчака, докато дозаторът добави към ароматното капучино три лъжички захар и грабна пластмасовата чашка. Между пръстите на другата й ръка проблясваше върха на запалена цигара.

– До седем ли си? – усмихна се Тим и изхвърли празната чаша в контейнера за амбалаж.

– Да. – отвърна Мина, разполагайки се на срещуположния масажен стол .

– Има един пърформанс в „Бар Дак”.

– Да? – Мина облиза каймака на кафето и очите й изчезнаха в облачето пара.

– Да те поканя?

– Да. – съгласи се жената и смукна от цигарата. Времето за почивка в условията на провеждащо се обследване беше ограничено. Петнайсет минути вибромасаж в релаксираща обстановка, а цигарите и кафето бяха незадължителен лукс. Но Мина си падаше по лукса.

– Тогава до седем. – Тим тръсна глава в опит да отстрани непослушен кичур коса, завиращ се в очите му. Изправи се рязко и се насочи към коридора вляво от машината за кафе и понички.

Мина мигна в знак на съгласие и разклати чашата с кадифена течност. Проследи с поглед отдалечаващата се сянка на колегата си и се замисли върху значимостта на дребните детайли в общуването между хората.

В 6.30 следобед Мина написа в Протокола за обследване:

„ Допълнение №17. Ден – 10-и. Час – 18:30. Наблюдаван субект 1.

Състоянието на участника е добро. Съзнание – запазено, известна сомнолентност през последните 60 минути. В 16:45 беше извършена първа процедура по перкутанна оптотерапия. Продължителност на въздействието – 93 секунди. По време на процедурата не бяха отчетени значими отклонения в наблюдаваните жизнени показатели. Постпроцедурно на 10-ата минута се осъществи хидратация през устата с водно-солеви разтвор. На 60-та минута захранване с многозърнест микс. На 75-а минута участникът уринира спонтанно, след което се изолира в наблюдаваното място за почивка.”

Малко преди да напусне пулта за обследване, Мина направи последно допълнение към Протокола.

„Получени биохимични резултати от сутрешния кръвен серум. Вероятност за депресивно разстройство – 99.99%. Внимание! Пробата е взета преди първа процедура.”

Мина прекара великолепно вечерта. Въпреки че не беше почитателка на алтернативната бодиарт поезия, атмосферата в „Бар Дак” й се стори много вдъхновяваща. Тя активно се включи в общия пърформанс на рисуващи поети и публика и получи наградата за най-оригинален интертекстуален татус върху епилиран мъжки глутеус. За развихрилото й се въображение не й попречи дори мълчаливото присъствие на Тим. А и вечерта беше започнала с един бърз коктейл „Between”. Мина имаше нужда да поотпуши напрежението от деня. Ненавиждаше началото на всяко ново обследване. Налагаше се да привиква към непознати участници, трудни алгоритми и разписани в последния момент условия. Това я уморяваше. А алкохолът и лимоновият сок я отпуснаха прекалено бързо.

Тим пък се надяваше, че поезията ще освободи мисълта му от сковаността на химичните формули, ще подреди емоциите му и най-вече ще го сближи с Мина. Някак не се получи. Не и тази вечер. Мина просто се вдъхнови от един метросексуален поет с дълбоки сини изкуствени лещи и многопластова лирика. Дори когато в полунощ Тим я изпращаше до апартамента, Мина не спря да рецитирара едно тристишие. Удивително колко бързо го беше наизустила. А за сбогом му показа автограф от поета върху левия си лакът.

На другата сутрин Тим отбеляза в своя Протокол за обследване:

„Ден 11-и. Час 10:30. Наблюдаван субект 2.

Състоянието на участника е нестабилно. Отчетен ограничен прием на храна и течности. Забавени двигателни реакции. Отчетена разсеяност в поведението. Дишане и сърдечносъдова система в норма. На 16-я час след извършената първа оптотерапевтична процедура е взета проба за биохимичен анализ. На 18-я час – електрофизиологично изследване на мозъка, което не отчита промяна в депресивното състояние на участника.”

Малко след 12 се срещнаха при машината за кафе. Мина допушваше последната цигара от тазсутрешната кутия и разсеяно разклащаше чашата с капучино в опит да разтвори захарта на дъното. Тим взе чай от каркаде без захар. Сутринта беше установил, че се нуждае от редукция на теглото си с няколко килограма. За окосмяването не смееше и да си помисли.

– Мина, какво ще кажеш за велосипедния поход до старите войнишки гробища? В събота е.

– В събота?

– Някакви си 22 километра…

– Ужас! Как не ги мързи тия хора?

Мина поклати замислено глава, изгаси цигарата и се отправи по десния коридор. Извика едно полуумряло „чао”, което съвсем обезсърчи Тим.

Към края на деня Мина написа в своя Протокол:

„В състоянието на участник 1 се наблюдава подобрение. Храни се с апетит, по-активен е от предишните 24 часа, поддържа външния си вид и подрежда мястото за почивка.”

Мина прекара вечерта, четейки стихосбирката на поета със синия поглед и обезкосмени предмишници. Беше я получила през деня чрез специална пратка. И с лично посвещение:„ На Мина, която твори щастие!”

След работа Тим се посвети на търсенето на домашен любимец. Установи, че споделянето на живот под един покрив с друго същество е силен начален импулс за справяне с всякакви проблеми. За съжаление беше алергичен към всички космати животни и изборът се оказваше доста ограничен. Заспа умислен и сънува кошмари. Преследваше го огромен епилатор.

През следващите няколко дни и двамата се отдадоха на научния експеримент. И съвсем малко на личните си проблеми. Тим започна да тича всяка сутрин из квартала, след което възсядаше спортен велосипед и с него отиваше на работа, а вечер се потеше върху кростренажора на терасата. Изследователското обследване беше едно от най-рисковите, върху които напоследък бе работил. Субектът, когото наблюдаваше не даваше признаци на трайно възстановяване, а Тим се надяваше много на това откритие. През последните пет години се бе занимавал именно с това – да намери „хапчето” за щастие. Методът за лечение на депресии със специално разработения „розов лазер”, който се имплантираше под кожата на главата и въздействаше върху определени мозъчни полета, щеше да го направи световно известен. Тим съдейства на Мина за включването й в екипа. Искаше да й вдъхне сили след преживяната преди няколко месеца автомобилна катастрофа. А и тайно се надяваше нещо да се случи помежду им. Дори малко й завидя, че на нея се падна наблюдението на първия субект – занимание, което според Тим беше далеч по-интересно от неговото обследване. В началото отношенията помежду им бяха тръгнали много добре. Но после… Тим се усмихна. За всичко имаше време.

През последната седмица бодиарт-поезията разочарова Мина. Младата жена беше откликнала възторжено на поканата за среща със синеокия поет. Дори се опита да потъне в дълбоките му сини лещи през втората гореща вечер в онова закътано сепаре на супер претенциозния ресторант със средиземноморска кухня. Но последвалата ужасна нощ, в която се наложи да дели леглото на поета с дългогодишната му космата муза от мъжки пол, й докара пълен емоционален срив. На сутринта тя твърдо реши, че общуването с бодиарта няма да я направи щастлива. И се върна към науката.

Този ден двамата с Тим сякаш се търсеха нарочно. Тя, изсмукала кафето до дъно и останала без цигари, се завлачи откъм десния коридор. Тим вече я очакваше до машината. Поръчал си беше два зелени чая за усилване на диурезата. Беше научил, че така се отслабва най-скоростно.

– Тим, нещо се чувствам отпаднала. Мисля да се прибера. Ще поемеш ли наблюдението и на моя субект?

Тим седна пред екраните за видеонаблюдение и очите му тъжно пробягаха по цветните изображения. Жената отсреща лежеше полугола върху неоправеното легло, незавита и без възглавница под главата. Пердетата на прозорците бяха спуснати, а светлината в стаята идваше от мъждукаща нощна лампа. През последния час жената не беше помръднала, а на масата в стъклена чаша с вода отвреме-навреме избръмчаваше полуудавена муха. Стаята тънеше в мръсотия и смрад, Тим почти долови тежката миризма на спарен въздух. Изследователят беше направил възможното, за да промени събитията, разбира се без да се намесва пряко с присъствието си, както беше разписано в условията на експеримента. Всеки ден през последната седмица добавяше по една допълнителна процедура със светлинния лазер, но ефект нямаше. Преди три часа Мина беше изгълтала цялата опаковка бензодиазепин и сега се намираше в тежко коматозно състояние. Умираше, сякаш нарочно, напук на гениалното откритие на Тим.

Той наблюдаваше движенията на гръдния й кош. Дишането ставаше все по-повърхностно, а паузите – все по-дълги и тягостни. Накрая след една пауза не последва вдишване. Тим отбеляза в Протокола следната бележка:

„ Ден 19. Час 19:45. Край на наблюдение на субект 2. Обследването прекратено поради летален изход.”

След което набра телефонен номер.

– Спешен център, слушам.

– Искам да съобщя за починала жена. На 33 години. Вероятно самоубийство. Адрес – булевард „Крайречен”, номер 137.

Тим погледна екрана на монитора, на който преди минута беше написал:

„ Последни данни от евокирани потенциали – субект 1 е клинично здрав. Обследването се прекратява поради оздравяване. Имаме ново гениално откритие!”

Усмихна се и премина през вътрешната врата в съседното помещение. Приближи се до клетката в центъра, отвори вратичката и пое в шепа малката снежнобяла мишка. Погали я с пръст по гръбчето и нежно я целуна.

– Браво, момичето ми! Справи се чудесно!

После излезе в коридора и се напъха в един от отсрещните кабинети. Още от вратата го удари острата миризма на урина. Тим пристъпи бързо до най-близката клетка и пусна мишлето при останалите гризачи. Групичката бели мишки веднага я наобиколиха и започнаха да я дýшат. Тя изцвърча предупредително и започна да чисти козината си. Мъжът хвърли последен поглед към клетката, очите му блестяха. Върна се в коридора и извади телефона си.

– Добър ден, обаждам се във връзка с кралския питон. Вече съм готов да го взема. Да, подготвил съм му великолепен терариум… О, разбира се, и за това съм се погрижил, няма да го оставя да умре от глад…

 

Автор: Тео БУКОВСКИ

* Снимка: личен архив