За сборника с разкази “Добър ден, Р.” – Ирен Петрова
Четейки сборника с разкази на Силвия Томова “Добър ден, Р” (ИК “Жанет 45”) изведнъж в съзнанието ми изплува друго заглавие, макар двете книги да нямат нищо общо една с друга – “Мъжът и жената интимно” на Зигфрид Шнабал. Заглавието говори само по себе си – в книгата на Шнабал се разглеждат подробно интимните отношения между мъжа и жената, когато са останали насаме и имат свободата да се впуснат в най-смелите си фантазии и да ги изживеят наяве. По ирония на съдбата обаче, тогава се явяват и всички комплекси, притеснения и задръжки, наслагвани през хилядолетията и останали загнездени дълбоко в подсъзнанието.
Разказите на Силвия Томова са нещо различно, макар темата за интимните отношения да присъства. Разбира се, не по този прозаичен и дори журнален начин. Тук са представени мъжът и жената отблизо, понякога толкова, колкото сами не са си позволявали да се доближат до себе си. В живота рядко си позволяваме да стигаме до крайности. Авторката не се страхува да вдигне завесата и да покаже всички онова, за което обикновено не се говори. Имах усещането, че въображението ѝ е така необуздано, че образите и сюжетите никога не я оставят да си почине – толкова живи, бурни и разнообразни са. Тези кратки истории, описват понякога отделни случки, друг път състояния на вътрешния свят и как героите преживяват външния. Това са истории за самотници, загубени в хаоса на един непрестанно променящ се свят, в който няма център, няма опорна точка, на която да се опрат и да се почувстват сигурни. Времето ги връхлита неподготвени, среща ги с хора, носещи абсолютна неочакваност за предстоящите събития, въвлича ги в абсурдни сюжети, граничещи с фантастичното. Това са истории от ежедневието и едновременно с това извън него. Разкази, в които началото никога не предвещава какъв ще бъде края и изненадата е сигурна. Понякога изострящи сетивността и изострени от сетивност, понякога разказани от първо лица с такова безразличие към самия себе си, което не те оставя безразличен. Това е книга трудна за описване, но лесна за усещане, защото човек задължително се впечатлява от безкрайно проницателните сюжети, които не преповтарят чуждите и не се срещат никъде другаде.
Страхотно впечатление прави изказът на Силвия Томова. Когато четях, имах чувството, че книгата е писана от американец – мъж, което винаги е комплимент, защото: първо – американците имат невероятен нюх за интригата и напипват пулса на приковаващия сюжет, и второ – защото всеизвестен факт е, че женското писане е синоним на лековато и простовато. Това усещане за мъжко перо идва не само от факта, че в много от разказите Силвия пише от името на мъж, това са го правили не малко жени и в повечето случаи са се проваляли. Томова пише като мъж дори тогава, когато разказва от името на жена. Без излишна сантименталност, без чувствени излияния. С изречения кратки и ясни, често съставени само от една дума, която изчерпва всичко. Това е едно забързано писане, непрекъснато препускащо напред, без да занимава читателя с излишна описателност на пейзажите или прекалено разсъждаване “да бъда или да не бъда”. Това е проза написана с много усет и премереност, при която всяка дума е точно на мястото си и нищо не забавя хода на четенето.
Силвия Томова описва без да се свени вътрешните преживявания на героите, без да ни спестява нищо. Изключително дръзка литература, разкриваща най-тъмните кътчета от човешката душа, най-ужасяващите мисли и намерения, тлеещи някъде на границата между съзнавано и несъзнавано. Мъжът и жената в битка един срещу друг. Мъжът със своя вечен нагон. Жената със своите вечни комплекси. Мъжът и жената в тяхното безкрайно повтарящо се ежедневие, копнеещи за някаква промяна и едновременно с това страхуващи се от нея. Силвия описва по невероятно безкомпромисен начин даже непризнатите пред себе си чувства и мисли.
Оставям тук един фрагмент от разказа “Парченца”, който силно ме впечатли и намирам, че в него проникването в женската психика е изключително силно.
Никога няма да бъда толкова привлекателна, колкото си представям. Или колкото бих искала. Имам крив нос, воднисти очи, почти никакъв бюст. Кожата на дланите ми е бледа. Болнаво бяла. Сякаш преди да се родя ръцете ми са били вързани над главата, докато от тях се отдръпне и последната капка кръв. Гласът ми е висок. Неизразителен. Единственото хубаво нещо у мен са добре подредените ми зъби. […] Ако имах малко по-плътни устни, а и чар, щях да използвам тази усмивка. Невероятно е как някои жени умеят да използват дори най-малката си хубост. […] Хората минават покрай мен като край сянка. Сякаш не съществувам. Понякога имам чувството, че дори да се съблека в средата на най-дългата улица, на най-оживеното кръстовище, да разкъсам роклята си, да скъсам бельото си, никой няма да забележи.
Усещам, че съществувам само когато се движа. Твърдата земя под краката ми, слънцето, което кара клепачите ми да се притварят, полъхът от преминаващите край мен хора. Миризмите. Научих се да разпознавам безпогрешно уханията на поканата от тези на отказа. Онези на набиращата скорост страст от другите на умората, празнотата. Сякаш имам мисия. Колекционирам чужди движения, части от тела, погледи, миризми, случайно изпуснати на улицата мисли. Някаква фантазия, която младо момиче прошепва в ухото на завърнал се от дълъг път моряк. […]
Забелязала съм, че когато съм мокра, когато завали дъжд, уханията стават по-плътни. Сякаш се пренасям в някакво ново сътворение, в някакъв невидим до този момент Едем, където вместо хора от кал и ребро, плътта се създава от ухания. Някои миризми са вулгарни. Нахални. Мръсни. Други – леки, нежни като криле на пеперуда. Трети са безпомощни. Има миризми на младост. На старост също. Младата плът мирише подканващо, като чака, която внимателна ръка на японка след малко ще напълни с чай. Има и други миризми. Мигновени. Миризмата на живот. Някакъв миг, в който хората съществуват за секунда и след това изчезват. […] Щом се допра до някого, зная, че част от него е останала в мен. Полепнала е в нишките на роклята ми, преплела се с всички конци, и това малко, едва забележимо парченце от непознатия ме обгръща. […]
* Снимка: Томова, С. Добър ден, Р. ИК “Жанет 45”, 2006
