На 26 юни 2026 г. Попово ще бъде домакин на вдъхновяваща среща между традицията, науката и съвременното творчество. В рамките на Националната фолклорна среща „Автентичност и съвремие“ ще бъдат представени новите издания на проф. д-р Бинка Добрева и стихосбирката „Разцъфнало щастие“ на Ивелина Димова.

Водещ на събитието ще бъде проф. д.н. Венелин Терзиев – изявен учен, университетски преподавател и общественик, който ще насочи вниманието към значимостта на културното наследство като мост между поколенията и съвременните творчески търсения.

Събитието събира две ярки личности, посветили своя творчески и професионален път на българския фолклор. Проф. д-р Бинка Добрева ще представи своята монография „Възрастови особености при фолклорните гласове, проблеми и методи за преодоляването им“ – изследване, посветено на развитието на певческия фолклорен глас и съвременните методи на обучение. Заедно с нея ще бъдат представени и издания от поредицата „Фолклорна разходка“, утвърдила се като ценен помощник за студенти, преподаватели и изпълнители на народна музика.

Акцент в програмата ще бъде и представянето на стихосбирката „Разцъфнало щастие“ на Ивелина Димова – народна певица, педагог и артист от ДФА „Филип Кутев“. Книгата разкрива един дълбоко личен свят, в който поезията, музиката и житейските преживявания се преплитат в искрен разказ за любовта, надеждата, паметта и щастието.

Вечерта обещава да бъде празник на българския дух, в който песента, словото и научното познание ще се срещнат в общ диалог за съхраняването и развитието на културната ни идентичност.

26 юни 2026 г. (петък)
Начало: 17:00 ч.
Място: Ритуална зала, гр. Попово
Вход: свободен

The post Автентичност, знание и вдъхновение се срещат в Попово first appeared on TetraDkaTa.

Животът е моят треньор и като боксьор ми нанася кроше. В нокдаун съм. Опитвам се да му обясня, че зная много термини, но той се аргументира, че интелектът е субективно понятие. Изправям се. Надбягвам се с него. Той знае слабото ми място и ме удря точно там. Казва ми: „Бягането е само подготовка. Мускулите са физическият израз на силата, но битката се печели с адаптация“.

Тогава спирам да се боря и започвам да се променям. Слагам маската на мимикрията и се сливам с пейзажа. Ставам невидима. Хищникът винаги усеща метаболитните процеси на страха, но аз вече не съм плячка. Учи ме, че в живота няма справедливост, а стремеж за победа. Правилата ги пишат силните, а арбитърът играе ролята на корумпиран фигурант, който си затваря очите за истината. Болката се превръща в катализатор.

Научих си урока. Дипломите и научните дисертации не са фундамент на естествения отбор. При него функционират други закономерности. Действието е единственият ход за оцеляване. Няма връщане назад. Продължавам напред като нов биологичен вид. Ученикът изпреварва в развитието си своя учител. Става непобедим, защото знае: житейските задания винаги имат няколко възможни решения.

Автор: Tea MARK

The post Еволюционен ход на сърцето – Tea Mark first appeared on TetraDkaTa.

Чучулига ме събуди,
чичопей ме поздрави
и подгони всички мудни
мисли ден да ги лови.

По стъклото гълъб чукна,
рече: ”Слънцето изгря
в ден като картинка. Хуквай
срещу лудата трева”.

И ме грабна светлината,
завъртя ме полъх свеж
и зарея птиче ято
в прасковения цъфтеж.

х х х

Тревата още е зелена,
а шарени листа я стелят.
Мъглата влиза във владение
на зимния въздушен шелф.

И корабът на есента
отблъсква зимните навеи,
които с бистра белота
земята плътно ще насеят.

А тя ще се съпротивлява
и още плод ще народи,
и ще заспи едва тогава,
когато семе приюти.

СВЕЧЕРЯВАНЕ

Когато вятър духне и отвее
на стъпките печата към безкрая,
ще ме настигне сняг, вихрушка
ще суче на дърветата клонака.
И пряспа ще засипе нещо днешно –
листо от нежност, капчица тъга,
защото през нощта ще мръзнат
надиплените есенни листа.
Светът ще стихне в сипкавия въздух,
а огънят ще хулне в див отблясък.
Тогава дланите ти ще обърна
и топлина ще се разлее до Луната.

ЕСТЕСТВО

Хоризонтът ми е планина,
изгревът ú мислите ми къдри
и навява топлина и мъдрост.
Хоризонтът ми е планина.

Черен път ме води към върха,
а гората свети във зелено.
Слънцето от жарка обич стене.
Черен път ме води към върха.

Вятър свири в крушово листо,
гълъбица сред клонака гука.
Дъжд от жълъди в тревата руква.
Вятър свири в крушово листо.

И вселената, завита на кравай,
във очите ми учудени пулсира.
Миналото в бъдеще замира.
Пред вселената завита на кравай.

Автор: Ели ВИДЕВА

The post Стихотворения – Ели Видева first appeared on TetraDkaTa.

ако на сцената няма пушка,
значи в трето действие,
може би дори по-рано, още сега,
някой от публиката ще стреля.

Автор: Виолета КУНЕВА
* Снимка: личен архив

The post Ако на сцената няма пушка – Виолета Кунева first appeared on TetraDkaTa.

И какво си казахте с природата на тръгване?
Влюбена в теб,
влязла под кожата ти,
леко обидена, че я напускаш
и се отдаваш на една друга генетика –
в нея няма закони, законодатели, учени.
Всичко се свежда до най-простичкото търпение
да наблюдаваш поповите лъжички в краката си,
без да изпитваш ревност,
че освободена от последния си човек,
любовта се повтаря –
с тънко камшиче,
неразтворима в хаоса от телца
и щастливо ненужна.

Червена книга на изчезващите бележки

Ти си младият човек с одраскани колена,
който чертае тебеширена дама.
Но с годините камъчето често отскача и не на шега
пада в очертанията на непознатото.
Нямаш избор и като тих чужденец,
ошушкан до дъно от липсата на езика,
говориш, но с всяка дума мълчиш
и се заравяш, и потъваш в своето никъде.
Ти си този, който подскача от крак на крак
и крещи под прозореца на света “Мамо!”.
А наоколо гъмжи от големи закъснели деца
и разбираш, че сред тях си неразпознаваем.
Златният век на сърцето ти се топи.
Заменяш цялото царство на разума за една рана,
която някой би излекувал мило както преди
с кратка бележка – “Чакам те!”.

Ябълкова литургия

Вече мога да обясня възкресението на Исус –
заставам под младата ябълка и се изгубвам
в еуфорията на бистрия сок,
в неумението ù да се опомни,

В сърцевината на всяко ябълково цветче
зреят нежните бузи на бога.
Мъхната пчела обгрижва този зелен Исус
и принася в храма му цветен прашец и облаци.

Крехките пръстчета на пролетта барабанят
по стъблото на притеснения рожков.
И изригва целият в цикламен цвят –
това невинно Дърво на юда,
съществуващо, за да помни.

Азбуката на възкресението
се попълва внимателно с птичи следи и пух.
А на небето мама мие очите на слънцето
и чрез нейните грижи то стига до тук.

Възкресението е явно за всеки,
който си няма Исус или ябълков храм,
но вдига поглед и вижда, че слънцето свети,
и само аз знам, че мама е там.

Автор: Гергана АТАНАСОВА

The post Стихотворения – Гергана Атанасова first appeared on TetraDkaTa.

Capturing Creativity представя онлайн премиерата на „СЛЕДИ: Карнавал в Тунела“ – първото видео от документалната поредица „СЛЕДИ“, заснета в периода 2024–2026 г.

Тунелът над Гунин кладенец в кв. „Шести участък“ е недовършена градска инфраструктура в централната част на Габрово – изкопан в хълма проход, започнат в края на миналия век, но останал без изход. Десетилетия наред мястото съществува повече като градска празнина, отколкото като активна част от квартала: познато, подминавано, използвано неформално, но рядко мислено като възможност за обществен живот.

Видеото връща публиката към „Да разкършим котките“ – творческата намеса, която колективът Capturing Creativity създаде през 2025 г. за Карнавал Габрово в Тунела. То документира първото мащабно обживяване на мястото и проследява как една недовършена градска инфраструктура временно се превръща в сцена за музика, работилници, разговори, визуална култура и срещи.

„СЛЕДИ: Карнавал в Тунела“ улавя гост-артистите, екипа и публиката – хора, които завиват от обичайния карнавален маршрут, за да влязат в Тунела и да станат част от преживяване, създадено специално за даденостите на това необичайно пространство.

В рамките на „Да разкършим котките“ вътрешността на Тунела прие форматите, които имаха нужда от полумрак, акустика и концентрация – кинопрожекция, DJ сет и концерт. Зоната пред входа се превърна в открит терен за работилници, визуално четене, разговори, pop-up формати, кафе и срещи.

Преди културната програма Тунелът вече беше направил първата си важна крачка към нов живот. През 2024 г. фондация Optimistas реализира проекта „Светлина в тунела“ по програма „Култура“ на Община Габрово. В рамките на проекта пространството беше основно почистено – извозени бяха тонове строителен отпадък, а с местната общност беше проведен разговор за бъдещето на мястото.

Capturing Creativity беше партньор на „Светлина в тунела“ и продължи започнатия процес по обживяване. Като част от дългогодишните усилия за активиране на кв. „Шести участък“, през 2025 г. Община Габрово възложи на независимия творчески колектив Capturing Creativity да създаде програма за Тунела в рамките на Карнавал Габрово 2025. Поканата стъпи върху опита на колектива в трансформирането на нестандартни градски места в сцени за съвременна култура, визуални изкуства, музика и общностни преживявания. Сред тях са арт инсталацията на Невена Екимова в подлеза до автогарата и стенописът на Кром Багелски в кв. „Шести участък“. Реализацията на проекта е и част от усилията в подкрепа на кандидатурата на Габрово за Европейска столица на културата през 2032 г., като показва как независимата културна работа може да активира градски пространства, общности и нови публики.

Преди събитието Тунелът и зоната около него бяха адаптирани за публика чрез серия от временни, но реални намеси. Екипът на Capturing Creativity създаде завеса, която служеше едновременно като визуален завършек и екран за прожекции, боядиса предната част на Тунела, отпуши канал за оттичане на вода, създаде сценографска декорация, маси и барове от бракувани материали като стар рекламен винил, макари от кабели и др. Оградата пред входа също беше преобразена с отпадъчен дунапрен, боядисан предварително с доброволци и довършен с помощта на второкласници ден преди Карнавала.

„Да разкършим котките“ беше тест за потенциала на Тунела като алтернативна сцена за съвременна градска култура. За два дни мястото прие стотици хора на различни възрасти и показа, че не е просто недовършена инфраструктура, а проверена възможност – за звук, образи, срещи и нов обществен живот.

Премиерата на видеото се състоя на живо в Тунела на 9 май 2026 г. като част от програмата на второто издание на събитието при Тунела – „Танцуващи котки“ за Карнавал Габрово 2026. В рамките на „СЛЕДИ: Карнавал в Тунела – от неизползвана градска инфраструктура в културна точка“ Capturing Creativity представи видеото и разговаря с публиката за бъдещето на мястото.

Онлайн премиерата на „СЛЕДИ: Карнавал в Тунела“ се състоя в началото на тази седмица.

Гледайте видеото тук: capturing-creativity.com/sledi-karnaval-v-tunela
Видео: Росина Пенчева, Добрин Кашавелов
Фотография: Росина Пенчева

Проектът „СЛЕДИ“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Дебюти“ 2025, в партньорство с Община Габрово.

The post „СЛЕДИ: Карнавал в Тунела“ – първото видео от новата документална поредица на Capturing Creativity вече е онлайн first appeared on TetraDkaTa.

Истини, истини…
Думи прелистени…
Чувства непреживени.
Чисти истини.
Думи премислени.
Разумни
любовни
романи.

Истини, истини…
Стерилно пречистени.
Чувства, наесен обрани.
Зими самотни.
Безмълвни. Безсмислени.
Мазета.
С пълни
буркани.

Истини. Истини.
Думи прелистени.
Чувства. Романи. Буркани.
От всички истини
не намирисва ли,
че май
са стръв
за капани?

БЯЛА ПРЕГРЪДКА

Борба и единство. До днес.
Графика проста – „Ин” и „Ян”.
Обич. И мъка. В противовес.
Цвете. Бяло. Красота. И катран.
Човек. Частица малка от цялото.
Прашинка космическа. И вселена.
С душата си избира винаги бялото,
защото и черно си носи в гена.
Бяла прегръдка. Белият лист…
Бялото всичко в него е скрило.
Човеколюбец е Бог. Но реалист.
И даде черното. За мастило.
Бяла прегръдка. Славянска душа.
Облечена в бяло момина ласка.
Черни фигури. Шахматна лъжа.
Бяло лице. Продупчена каска.
Графика проста. „Ин”. И „Ян”.
Борба. И единство. В кръг.
Бялото ражда богоизбран.
За да поеме черния дълг.
Бяла прегръдка. Цветна дъга.
Поезия. С дъха на цветята.
И обич. И радост. И малко тъга.
Ще минат ли хората под дъгата?!
За черно всички цветове са събрани.
Бялото – светлина за човешкия блян.
Носим ги в душите си богоизбрани.
Заради бялата вяра с дъх на тамян.

ПРОКСИМА СЪЗВЕЗДИЕ КЕНТАВЪР

Молете се, дами и господа!
Грешни вярващи и
безхаберни
безбожници.
И честните граждани!
И мръсниците!
Дебели свещи палете
по празници
пред светиите! И пред
светиците!
Дано Животът, този
ловък джебчия
спре да прибира години
и същност!
И да се лутаме,
грешните
ние,
в лабиринта към своето
звездно завръщане.
Защото пътят Нагоре
е Кръст
и за полет трябва
Разпятие,
послушните хора
от пръст
са го превърнали
в земно понятие!
Молете се, дами
и господа!
И пречистени си заспете
по къщите!
Звездите остават далечни
и затова,
защото са твърде много
послушните!

ОТ НЯКОГА СИ…

Ех, Поети, Поети…
Красота в думите свети!
Светлината – само причастие
за думите – Вашето щастие!

И в нюанса на нежни вибрации,
отшумяват и горест, и мъка…
Всичките песенни тъжни знаци
не са само зов за разлъка!

Зимата ще пречисти до бяло
любовни лъжи. И пиянства.
И за Пролет ще събуди заспало
чувство: че Живота е тайнство!

И че в него движеща сила
е любовта – земно неземна!
А, Земята, майчица мила –
ще стане дважди потребна!

ЖИВОТЪТ ЛЮБОВ
Ha Л.И.

След толкова Нови години
кажете как да сме нови?
За небесните райски градини
поставяме вече основи…
Ще покълне в стихове цвете,
като спомен за души, грешните.
С топла мисъл го погалете
за да сгрее и дните ви, днешните!
И предайте дъхът му нататък
за още много години чудни!
Песента е любов, без остатък,
за душите в дните ни бъдни!

Автор: Асен ДИПЧЕВ

__
При желание да окажете дарителска подкрепа за издаване на стихосбирката на Асен Дипчев, може да се свържете с дъщеря му blagovesta_velcheva@mail.bg.

The post Стихотворения – Асен Дипчев first appeared on TetraDkaTa.

Понеже бе красноречиво устата,
поднесох бисквити – тя топна ги в чая.
С клюка токсична, безспир и заплата,
разнищи хайлайфа в безкрая.

И Немезида разказа куп чудеса.
Tя разправи как Tот си почесва носа,
как Ахил алергичен бил към цветя,
как Изида изпитвала ужас в нощта.

Че там, в тези светли чертози високи,
е пълен бордей и ол-инклузив.
Моралът е хлабав, а нощите – гроги;
светците са кът, а грехът е в актив.

Изсъска хапливо: — „А Ева е грозна!“
Адàм не я гледал дори на плейбек;
той бил красавец с осанка сериозна,
но Господ го вързал със кофти човек.

Хвърли тя поглед към Ролекс небрежен,
насипа си захар за трети път веч.
Въздъхна и каза със тон безнадежден:
„Е, бизнесът чака – Уолстрийт е далеч.“

Поправи грима си, прибра си крилата
от марка „Титан“, модел за прогрес:
— „Днес София вряка за смяна в съдбата,
че в Рая си трябва и качествен стрес.“

Целуна ме нежно – по навик клиентски –
политна нагоре в небесния кич.
Видях я под облака – с вежди успенски –
да вади от папките кървав камшик.

Остави ме сам със сметката – двойна,
със вкус на горчиво, и малко на мед.
Отпраши в посока корупция бройна.
А аз си поръчах две водки със лед.

II. Мухополис
Пред старата сграда – боклук на идеи,
мухата бръмчеше със глас на пророк.
В главата ѝ – цели, амбиции и феи,
в корема ѝ – глад за паричен поток.
Тя ще щурмува! Във нея – промяна!
Бързо схвана, макар с плосък ум:
защо да се бори, щом може да „фане“
и кротко да смуче, без много шум.

Я погнаха първо осите – елитът,
с жила, наточени в юридически цех.
Там правдата е във таксата скрита,
а принцип човешки – вражда за успех.
Подписа хартийка с артикули гръмки;
oстана мухата длъжник до живот.
Писари-търтеи, с мастилници мътни,
превърнаха в данък нейната пот.

Но тя не се стресна. „Влезе“ в играта.
С адвокат торен бръмбар със златен ревер
поиска да лапне на други парата
във Троя фискална – без чест и размер.
Нейният кон, уви, от картон бе направен –
куха измама за бърз оборот.
И падна мухата – герой изоставен –
в помията мръсна на своя живот.

В чист офис, след съд, я чакаха други –
пчели канцеларни, стерилни и зли,
натрупали мед от държавни услуги,
великият „Лидер“ щом хърка и спи.
Директорът-търтей с корона от захар,
бълваше смисъл по-рядък от дим.
Мухата довтаса със ропот и врява,
но бе отстранена с жест несломим.

И ето я пак – под лампата стара,
залèпена здраво за сладка смола.
Глупостта е капан – омразна отвара
от чуждите думи и наште дела.
И вижте я как се надува, жужи,
сред хиляди други, еднакви на нея –
общество от гнилоч, от кал и лъжи,
където боклукът е златна идея.

III. Портрет
Виждаш ли,
днес не говорих със живите.
Не те ме избягват – а аз.
Зоват ме сирени – картините,
увехнали в прах. На тоя таван
портретът на мъртвите гледа ме.
Пронизва със поглед моята плът.
А аз, от картини и дни уморен,
търся излишно възрастта на света.
Има материи, линии всякакви,
с точки пресечни, заети лица;
умът на някого оставил е някъде
нещо за себе си – мой е сега.
Погребани в багренотленни платна,
мъртвите дишат, но дишам ли аз?
Ще намеря ли също в рамка постеля
или ще се свърша потънал във прах.

IV. Апатия (от: – „Пандора. Сборник с емблеми“, В. Търново, Абагар, 2022)
Обител от камък, ти дишаш;
звъни сред плътта ти камбана;
с врати от светци ти въздишаш.

Измити, грешките мои няма да бъдат.
По-скоро аз теб ще спася,
o, каменна древност обвита в мъгла.
Ще пиша под кожата с пламък,
а ти ще прокажеш мойта душа.

Аз днес не вярвам във религии,
спасение не търся там;
в живота си оставам сам
дори със хиляди молитви.

Не искам нищо да ви дам
и не разбирам ваште ритми:

— „Палачо, стига се мота,
пролей душата ми…

…да литне.“

V. Суета (от: – „Пандора. Сборник с емблеми“, В. Търново, Абагар, 2022)
Събуди се и лицето си сложи.
Измий го – вечерта да падне.
Избърши, за да попие паметта.
Наново днес пак ти се раждаш.

Днес – защото няма вчера.

Часове по-късно идваш,
във себе си надникваш,
виждаш сенки от лъжи
в стъкло.

Счупи го днес за път пореден.
Не ще намериш там утеха.
Ще връщаш ли се пак довечер
без спомени, без хляб, без дреха?

А гладно, Огледалото трепери.
Че само то те храни вече.

Днес?
Но няма днес.
Само вчера утре има.

—„Те нямат смисъл“, казал Крез,
„ако не бъдеш ти щастлива“.

Автор: Никола ПИПЕРКОВ

The post Стихотворения – Никола Пиперков first appeared on TetraDkaTa.

Шпил на каменна кула с часовник пробожда
небето и пробягват по облачна диря капчици
дъжд, а земята върти се между двете ръце на
Коперник. Отпечатък от време чертае брегът.

Въздух поемам солен и прозрачен. Глухарчета
вредом цъфтят и сред пейки с подвити крачета,
зад чешмичка с момиченце, счупило стомничка,
в теменужни алеи и рожков се събужда светът.

Две усмихнати риби с мастило от сепия, върху
седефена мида рисуват платно, как се завръщам
с песента на вълните от безгрижното детство,
как на рамо със залеза отново ще срещна деня.

Под ръка с изгрева тръгвам сред пясъчни дюни.
Тръпнат от хлад морски треви. В пясъка златен
оставям пътечка, от утрото до тихият пристан
на нямото време, и закотвям сърце призори.

Автор: Илияна КРЪСТЕВА

The post Под ръка с изгрева – Илияна Кръстева first appeared on TetraDkaTa.

В центъра на експозицията стоят серия платна, в които си съжителстват фрагменти от миналото – стари къщи, автентични плевни, замлъкнали прозорци, калдъръмени улици и уютни чардаци. Те са със статут на живи архиви, които съдържат винаги и някакъв неочакван детайл. Константин Марков не копира фотографски видяното. Той реставрира атмосферата, като съхранява традицията и я обогатява с лек сюрреален привкус. Цветовата му палитра е селективна: богато моделирани охри, студени сиви, примесени с изненадващи,  акценти, които връщат зрителя към конкретни ярки емоции – топлина от детството, експресивен жест, звънлив смях, копнеж по хармония на спокойните дни. Художникът разчита на визуалната разпознаваемост на формата. Прецизен рисувач, той прецизира колорита и не губи контурите на визуалното. Посланията му са директни, а посоката на интерпретация надхвърля обяснимото.

Платната в експозицията въздействат единно. Те носят своеобразна семантична двойственост, тъй като са свидетелства за отминали дни, в които настоящето присъства като тих съавтор. Детайли като черги, керемиди, дървени капаци, сини прозорци, фрагменти от зидарии се превръщат в символни елементи, около които се въртят човешки истории, недоизказани разговори и рутинни жестове. Константин Марков се придържа към четливи композиции и архитектонични форми. Уклонът към фронталност и симетрия задава ритъм, в който старото и новото се срещат, сблъскват и съжителстват. Точно тази форма на съжителство е налице в сюрреалната серия платна в експозицията. В тях логиката се разтваря и се появяват метафорични видения, условни пространства, необичайни цветове. За художника сюрреалното начало не е уловка за ефект. То е инструмент за разширяване на смисъла, път, по който твореца отвежда зрителя отвъд реалния визуален контекст и го кара да се потопи в подсъзнателни пластове, пълни с колективни образи и архетипи.

Двете посоки в изложбата реалистично-носталгична и сюрреалистично-метафорична  създават дискурс за време и идентичност. Художникът не ни предлага готови отговори. Вместо това, той ни устройва пространство за размисъл: какво от миналото искаме да запазим, кое трябва да трансформираме и как настоящето се оглежда в образите, които сътворяваме? Творецът отправя покана към нас, зрителите да съберем разпръснатите фрагменти на спомена и да помислим как те оформят нашето „днес”.

Така експозицията въздейства като акустика на паметта, която носи ехото на страховете и надеждите, а също и невидимите нишки, които свързват поколенията.“

 Д-р Даниела Чулова-Маркова
/изкуствовед/

Константин Марков е родом от София. Завършил е ССХУИИ „Акад. Илия Петров“ (1991), специалност „Живопис и графика“, след което продължава обучението си в Националната художествена академия – София, където получава магистърска степен по стенопис и защитава докторска степен по пластични изкуства. Член е на Съюза на българските художници и на международни организации като АИАП(международна асоциация на артистите) към ЮНЕСКО, както и на професионални асоциации на пастелистите в Полша, Франция и Испания. През последните тридесет години участва активно в десетки общи национални и международни изложби, автор на редица самостоятелни изложби, автор на книги и публикации в областта на изкуството. Дългогодишен преподавател по „Инженерен дизайн“ и „Ландшафтна архитектура“ към Лесотехнически университет, София.

Изложбата „Акустика на паметта“ на Константин Марков ще се открие на 24 февруари, вторник от 18:00 ч. в галерия „Видима“ – гр. Севлиево.

Заповядайте, вход свободен!

The post „Акустика на паметта” – галерия „Видима“ представя Константин Марков first appeared on TetraDkaTa.