Литературният блог за съвременна българска поезия “La Tortuga Búlgara“, награден през 2017 г. от Сдружението на испаноговорящите журналисти в България за разпространение на българската култура пред испаноезичната аудитория, направи крачка напред и се регистрира като културна асоциация с идеята да осъществи по-голям брой културни и литературни проекти, както онлайн, така и в присъствена форма на испанската територия.

Марко Видал Гонсалес, инициатор на проекта, председател на асоциацията и неуморен преводач на българска поезия на испански език, добавя: “Ще организираме представяния и събития в Испания, за да популяризираме българската литература. Първите издания, с които ще стартираме, вече са в процес на подготовка: стихосбирка на Кирил Василев, последната стихосбирка на Живка Балтаджиева, антология за съвременната украинска поезия и още една стихосбирка със стиховете на Христо Смирненски”.

Наред с издването на предстоящите хартиенни издания, сайтът www.latortugabulgara.com ще продължава да функционира като двуезична виртуална библиотека за съвременна българска поезия, като се очаква през следващите седмици броят на преведените автори да надвиши сто.

The post Новата асоциация “La Tortuga Búlgara” ще популяризира българската литература в Испания first appeared on TetraDkaTa.

Фентъзито е сребристо и алено, индигово и небесносиньо, обсидиан, покрит със злато и лапис лазули. Реалността е шперплат и пластмаса, обвити в калнокафеникаво и маслиненозелено. Фентъзито има вкус на хабанеро и мед, канела и карамфили, недопечено червено месо и вина, сладки като лятото. Реалността е бобови зърна и тофу с послевкус на пепел. Реалността са моловете на Бърбанк, промишлените комини на Кливлънд, покритият гараж в Нюарк. Фентъзи са кулите на Минас Тирит, древните основи на Горменгаст, залите на Камелот. Фентъзито лети върху крилата на Икар, а реалността върху “Саутуест Еърлайнз”. Защо нашите мечти стават толкова малки, когато се сбъднат?

Мисля, че четем фентъзи, за да открием цветовете наново. Да вкусим от дъхави подправки и да чуем песните на сирените. Има нещо старо и истинско във фентъзито, което разговаря със заровено в нас нещо – с детето, което е мечтало, че един ден ще ловува в горите на нощта и ще пирува под кухия хълм; че ще открие вечна любов някъде южно от Оз и северно от Шангри-Ла.

Нека си задържат техния рай. Когато аз умра, предпочитам да ида в Средната земя.

Превод: Лъчезар ЙОРДАНОВ

*Публикувано в електронно списание LiterNet, 19.08.2015, № 8 (189).

*Изображение: Google.com

The post За фентъзито, Дж. Р. Р. Мартин first appeared on TetraDkaTa.

Погледна към часовника до леглото. Пет и половина. Тихоокеанско стандартно време. Това дори не беше в диапазона на банкерското работно време в Ню Йорк. Глас от другата страна на линията попита:

– Грегъри?

Пайпър се изправи в леглото, изненадан да чуе агента си. Навън беше тъмно. Едва доловимо чуваше магистралата.

Гласът продължи:

– Гледа ли телевизията?

Използвайки свободната си ръка, Пайпър изрови дистанционното от чаршафите и одеялата.

– Кой канал по-точно?

– Който и да е – изсумтя агентът му. – Всеки един! – добави още.

Пайпър насочи дистанционното и пусна телевизора, стоящ до ръба на леглото. Образът се запълни със самия него, облечен в синьото си едноредово сако „Севил Роу”. Гледайки право към камерата, той каза: „Аз съм Талбот Рейноудс…”

Пайпър смени на други канали, за да се види още веднъж, докато изговаря: „…абсолютен монарх…”

На друга телевизионна програма завърши с: „… назначен от Съвета на племената.”

По телефона агентът му попита:

– Подписвал ли си нещо?

Без да дочака отговор, добави:

– Все още не сме получили онези договори.

Между всеки свой телевизионен образ Пайпър не откриваше нито спорт, нито музикални клипове, нито реклами. На четвърта телевизионна позиция той казваше: „El dia de ajustamiento esta sobre nosotros[1].”

Замисли се за плика с пари и дали приемайки го, това означава договорно съгласие. Беше глупаво, но не беше споменавал за парите на никого. Ако можеше да избегне данъчното облагане, щеше да се възползва. На друг канал прокламираше: „Преди да създадем нещо с висока стойност…”

Това беше импровизирана реплика. Сега алкохолизираният екип от безделници ще трябва да му припише писмена заслуга за проекта.

На друг телевизионен ефир казваше: „…трябва първо да създадем нас самите.”

Радио часовникът на нощното му шкафче се включи, но вместо сутрешна информация за трафика се съобщаваше: „… ние трябва първо да създадем самите себе си.”

По телефона агентът му беснееше:

– Вече гласувахме спиране и въздържане!

На вратата се позвъни.

По телевизията с достолепие и чар, докарвайки най-добрия си Роналд Рейгън в унисон с най-добрия си Джей Еф Кей[2], Пайпър заяви: „Денят на адаптацията е на прага ни.”

Със задържан между рамото и ухото телефон Пайпър стана от леглото и взе халата си. Звънецът на вратата иззвъня отново, докато затягаше колана.

Телевизорът повтори: „Денят на адаптацията е на прага ни.” За всеки освен него това би изглеждало като повторение на последната реплика, но Пайпър чуваше доловими различия при натъртването на всяка една дума.

В ухото му агентът се беше разлютял:

– По радиото и в целия интернет е!

По телефона тих глас се смесваше с други шумове. „Денят на адаптацията е на прага ни.” Цял хор, състоящ се от Талбот-Рейнолдовци. Синхронизираните гласове резонираха като песнопение.

„Денят на адаптацията е на прага ни.”

Пайпър мина през дневната и погледна през шпионката на входната си врата.

От телевизора в спалнята. През телефона му. От съседните апартаменти. Думите се лееха. „Денят на адаптацията е на прага ни.”

На вратата стоеше мъжът с карфиолените уши и татуирана свастика на врата. Пайпър се помъчи да си спомни името му. Нископлатеният оператор-постановчик. Пайпър каза на телефона:

– Те са тук.

Беше изгрев, светлината се издигаше зад посетителя. Шумът на магистрала 101 се засилваше, докато настъпваше сутрешния час пик.

– Кои? – попита агентът му.

Хорът от думи сякаш избледня и замъгля. „Денят на адаптацията е на прага ни.” Превърна се в аудио уолпейпър. Ново нормално. Бял шум като магистралата. Едва различим шум.

Пайпър отвори вратата. Сети се за името.

– Ти си Ламанли, нали?

Телефонът му запита:

– Кой е Ламанли?

От всички възможни посоки долетяха словата: „Списъкът не съществува.”

Мъжът, наречен Ламанли, бръкна в якето си и извади пистолет. Без да каже нито дума, го насочи към гърдите на Пайпър.

Текстът е преведен от: http://chuckpalahniuk.net/news/an-excerpt-from-adjustment-day

Изображение: https://nerdist.com/

Превод: Лъчезар ЙОРДАНОВ

[1] Денят на адаптацията е пред прага ни – Бел. пр.

[2] JFK – Джон Фицджералд Кенеди – Бел. пр. 

The post Adjustment Day, Чък Паланюк (откъс) first appeared on TetraDkaTa.