Английският писател Хенри Грийн пише: „Прозата не се чете на глас, а наум, нощем, когато човек е сам. Тя не е бърза като поезията, а е по-скоро бавно сгъстяваща се мрежа от намеци, които постепенно разкриват повече, отколкото прякото назоваване на нещата. Прозата трябва да свързва, интимно и протяжно, хора, които иначе са си чужди, независимо че може да са преживели подобни неща. Тя трябва да извиква неизразени чувства на повърхността, да накара и камъка сълзи да пророни …“

 

Tetradkata.com: Кога четете? И какво е това, което четете наум, и какво – на глас?

Венелин Терзиев: Четенето при мен е постоянно състояние. Ако говорим за четенето на това, което вълнува мислите, душата и сърцето – то това е времето, когато е привършила делничната суматоха и всички домашни задължения са приключили. Времето на нощните часове се оказва най-подходящо за това занимание. Може би това е времето за интимното четене – оставаш сам с онези текстове, които искаш да обсъдиш със себе си. Едва ли свършването на определена работа ще се получи достатъчно добре, без да прочетеш определени вид четива. Това натрупване създава онзи комфорт, с който се усещаш достатъчно уверен във вършенето ѝ.

 

Tetradkata.com: Кои са Вашите предпочитани текстове – пишете проза, но тя е с необикновена динамика. Проза или поезия? И доколко във Вашите творби има и от двете?

Венелин Терзиев: Търсенето на определена съвместимост не е подредена работа. Всичко написано е част от близки или по-далечни възприятия, които са свързани с проза или поезия. Разбирането на поезията е някак по-трудна работа, която изисква преминаването на определен житейски път. Поезията, или разбирането на поезията, е еманация на вътрешна чувствителност и още много други неща. Усещането на римуваните подредени думи е едно дълбоко проникване в душевната същност на човека, а може би и начин, по който да покажем как приемаме света.

 

Tetradkata.com: Кое е това, което Ви провокира да пишете? И по-конкретно – какво или кой ви провокира да създадете вашите литературни импресии и есета?

Венелин Терзиев: Не знам дори как се определят тези текстове и защо се наричат точно есета или импресии, но не това е най-важното в този случай. Такива текстове пиша доста отдавна, но всичко приемам за любителско занимание, което граничи с аматьорски изблици. Достатъчно дълго се съпротивлявах те да се появят в публичното пространство, а още повече в литературни списания и подобни интернет пространства.

Разбира се, винаги има някакво логично обяснение на случващото се действие. Може би поредица от събития доведе до екстремното увеличаване на тези мои текстове, но те в никакъв случай не са отзвук само на това. Изисква се и достатъчна смелост, и малко побутване, за да може всичко да се случи. Обикновено трудните препятствия са по-добър повод за нещо такова, но не може да бъде приемано всичко с тази си еднозначност.

Човешката същност, душевните терзания, мислите и връхлитащите чувства са толкова сложно изразими и измерими и в това им безпомощно съчетание се появяват тези текстове.

 

Tetradkata.com: Вие сте учен. По призвание. За това говорят и художествените ви текстове. По какво се различава писането на доклад за научен форум и писането на есе?

Венелин Терзиев: Сложността и при двата вида писане е различна, но със сигурност есеистичното изразяване налага доста по-голяма база от натрупан опит, знания и много умения. Тежестта на  „художественото“ писане е в това, че предаването на нещо, което чувстваш и мислиш, не се случва с математически формули и химически уравнения, а с думи, които носят определена енергия, и тя трябва да остане в тях, за да може да се усети у четящия или слушащия всичко това. Трудно и отговорно занимание, което носи много в неговото случване.

 

Tetradkata.com: Болката или радостта раждат творчеството?

Венелин Терзиев: Всичко може да носи сила, за да бъде изразено чрез написването на текст или музика, или пък в картина.

 

Tetradkata.com: Ако Вие самият сте читател, как бихте убедили сам себе си да прочетете написаното от Вас?

Венелин Терзиев: В доброто е смисълът на живота. Всичко написано носи това послание. Останалото ще оставим за друго време и пространство.

 

Tetradkata.com: Цената определя ли качеството на произведението на изкуството – книга, песен, картина, филм?

Венелин Терзиев: Дори не знам как да определя цената на произведение на изкуството. И ако можем въобще да измерим нещо, то стойността му ще бъде приемлива за едни и съвсем неприемлива за други. Цената е събрана в нашите усещания и в силата те да бъдат предадени на околните и във времето. Друго няма как да определи тази цена, а материалното остойностяване е съвсем неприемливо.

 

Tetradkata.com: Пишете или включвате творби и на Ваши съвременници. Какво мислят те за написаното от Вас за тях?

Венелин Терзиев: Има различна и интересна значимост всичко това. За тези, които не могат да дадат отговор, е различно и много повече значимо, защото техните текстове намират друго съществуване в съвременната дори и измислена реалност, макар и достатъчно постоянна. Това е някакъв силен ракурс на тяхното оцеляване във времето и начин на усещане, които са се предали в мен и чрез мен на останалите.

За моите съвременници е като някаква обща битност и общуване по един странно различен начин. За всички автори, за които или чрез които неща съм писал, се познаваме и ме радва тяхната сърдечност. Някои от текстовете станаха предговори на техни книги, други попаднаха в сборници с литературна критика. Интересен живот на тези странни текстове, в което има определен смисъл.

 

Tetradkata.com: Какво мислят за книгата Ви хората, за които пишете?

Венелин Терзиев: Част от тези хора вече са написали в публичното пространство своите мисли и са описали своите възприятия, други останаха само като лична вербална комуникация. Нямам усещането, че трябва да събера и подредя тези неща, но ги приемам с достатъчно много уважение.

 

Tetradkata.com: Получавате ли отзиви от тях или техни близки? Доверявате ли се на отзивите, които получавате?

Венелин Терзиев: Приемам различните мнения и ги събирам в себе си. Интересни са, дори любопитни понякога. Задават все повече и повече въпроси, а за отговорите – тях ще продължим да ги търсим, лутайки се в този безкрай.

 

Tetradkata.com: Чувствате ли се готов да давате съвети на други автори, които се опитват да пишат и публикуват?

Венелин Терзиев: Не бих могъл да го направя и не е необходимо. Няма да създаваме работилница в тази посока – нека остане лично изживяване.

 

Tetradkata.com: За кого ви е страх да пишете? А да опишете?

Венелин Терзиев: Нямам такива страхове. Не пиша под нечие давление или изискване, а защото намирам определено лично оправдание да го сторя.

 

Tetradkata.com: Кога се чувствате по-добре – когато пишете или когато четете написаното?

Венелин Терзиев: Простете, но аз трудно или почти никога не чета написаното. Трудната задача да прочетат тези текстове се пада първо на редактора, който трябва да усеща пишещия, и след това на издателя. А иначе простичкият отговор е – когато пиша тези текстове.

 

Tetradkata.com: Кое Ви трогва и какво Ви дразни днес?

Венелин Терзиев: Хората сме станали много зли и сме готови да направим непростими грехове, за да задоволим своята нужда от нещо. Себедостатъчност присъства във всяко проявление на човешкото поведение на затрупалата ни пошлост и лицемерие.

Не обичам предателите, а след всяко предателство тези хора просто не съществуват за мен. На ударите не отвръщам, но не умея да прощавам, колкото и това да е достатъчно освобождаващо на определени чувства. Просто проявявам снизхождение към тези хора, които в своето съществуване са жалки. Не трябва да пропускаме, че човешкият живот е крайна величина, и той няма това качество да се повтаря в този си вид, който ще го изживеем.

 

Tetradkata.com: Има ли житейски урок, който научихте в процеса на писането на своята книга?

Венелин Терзиев: Открих силата на доверието на хора, които за мен бяха силни със своята искреност и с това да приемат особеното предизвикателство да стоят изправени до мен в един по-особен и труден период. Това е характерно за силни и много чувствителни хора, останалите няма как да го разберат.

 

Tetradkata.com: На кого вярвате? Готов ли сте да промените част от своя текст и в името на какво бихте го направили?

Венелин Терзиев: Вярвам в онова добро, до което се докосвам. Промените са за други хора и при други обстоятелства. Текстовете са част от същността на един човек и няма как така лесно да бъдат променени. Вероятно времето може да постигне това, но ще видим…

 

Tetradkata.com: Как избрахте издателството, което да издаде Вашата книга?

Венелин Терзиев: Случайно и лесно. Случайни срещи със случайни хора няма – такава беше и тази среща и този избор. Ако все пак някога напиша още подобни текстове, то издателството отново ще бъде същото.

 

Tetradkata.com: Част от есетата ви са писани някъде на път? Далечното предизвиква ли Ви да бъдете с по-обострени сетива към това, което се случва у дома? И това ли е убождането, което настройва перото Ви на творческа вълна?

Венелин Терзиев: Човешкият живот е едно кратко пътуване и то трябва да бъде споделено по някакъв начин. Този е интересен и се оказа добър – ако успея да намеря друг или по-различен – ще го направя. Писаното слово е важно и то трябва да носи определени характерни особености – все пак то остава във времето.

 

Tetradkata.com: Ако направим карта на творческия ви поход, кое е мястото, където бихте живели?

Венелин Терзиев: Дали от това, че събрах определени години живот, или пък защото така се усещам, но мястото ми на живеене е свързано със семейството ми – това може би е определящо. То и сега е разкъсано между столицата и Русе, но мястото, където сме заедно, е най-добро.

 

Tetradkata.com: Доколко са важни посланията, които писателите отправят със своето творчество? И трябва ли едно художествено произведение да е ангажирано – независимо с какво – с идея, с кауза или с кампания? Очаквате ли написаното от Вас да надживее хората, на които е посветено?

Венелин Терзиев: Посланията са сложно нещо и обикновено са послания на живота, останалото би било безполезна игра. Дали са важни – не знам. Всеки по своему ще определи тяхната значимост за себе си, но е важно да бъдат искрени. Излишната претруфеност или помпозност ще ги направи безлични и несъществени, ще ги прегърби и накара да коленичат, а това няма да свърши работа на никому.

 

Tetradkata.com: Какво е за вас един ден? Миг от земния Ви път или път към вечността?

Венелин Терзиев: Живея в своя ден – той е част от мен и така го усещам. Нямам време да пропилея дори един единствен ден и това е смисълът на човешкото живеене.