Като че ли – Иван Хр. Христов

Като че ли времето е спряло между Залеза и Изгрева… В малка тетрадка учителят  – живот бе написал: „Принципите градят последователността“. ……………………………… Тетрадката обаче, отдавна е зазидана в градежа. Автор: Иван ХР. ХРИСТОВ * Изображение: худ. Ивета Донева; оформление Ивилина Методиева-Цанева * Христов, Ив. Усмивка, път и смут. Ред. Минчо Прочетете повече…

Коледа – Калоян Христов

Пукат съчки в будно огнище, снежинки подхвръкват зад топло стъкло. Безбройни искрици препускат засмени и бягат към тихия пушещ комин. Канела и сладки, хвърчащи възглавници, глъч на деца със засмени лица. Клонки елхови, неначупени орехи, светещи лампички и дъх на смола. Красиви и румени, руси и мургави – малки витлеемски Прочетете повече…

Невеста – Калоян Христов

Смирена, мирна, плаха седнала на празнична трапеза. Пазителка на кроткото изящество с трендафил в косите. Безкрайна, топла нежност под вълнена забрадка с красиви шевици. Лека и волна стихия в сватбарско хоро се преплете. Муза и трудна загадка, в хармана буря излезе. Мила утеха, сладка прегръдка с моминско венчило и радост Прочетете повече…

Обикновено Коледно чудо – Десислава Савчева

Чудесата са нещо, на което всички се надяваме в различна степен и Коледа е времето, в което магията кръжи около нас и прави всичко по-ярко и красиво. Лампичките светят край елхата, а във въздуха се смесва ароматът на свежите иглички с този на мляко с канела, оранжеви пламъци танцуват в Прочетете повече…

Луната – Иван Хр. Христов

Колкото поети са се вдъхновявали от луната, толкова определения са ѝ пришивали. А тя е мигновена, и няма нужда от описание. Няма нужда от думи, които да рисуват кристалните ѝ очи. Не са необходими камери и обективи които да снимат образа ѝ … Няма нужда и от стихоплетци, рими да Прочетете повече…

Приличаш на сълза – Иван Хр. Христов

Приличаш на сълза, която всеки момент ще капне върху дланта ми – солена и чиста с форма на сърце… Автор: Иван ХР. ХРИСТОВ * Изображение: худ. Ивета Донева; оформление Ивилина Методиева-Цанева * Христов, Ив. Усмивка, път и смут. Ред. Минчо Г. Минчев; Изд. Фабер, В. Търново, 2016.

Първо бе огънят, а след него словото – Лъчезар Йорданов

Прометей дал на хората огъня и бил порицан за деянието си. Не защото на боговете им досвидяло да предоставят това благо, а защото огънят с помощта на словото щял да направи човека независим строител на бъднините си. Как? Homo erectus и homo sapiens са били първите потребители на огъня. Той постепенно Прочетете повече…

Заспя ли – Иван Хр. Христов

Заспя ли, започвам в сънищата да мечтая. Мечтая за онази свобода, която никога няма да усетя; за любовта, която никога няма да почувствам; за устните, които никога няма да целуна; за утехата, която никога няма да получа; за вечността, която никога няма да достигна. Мечтая за немечтаното!… Сънят сбъдна мечтите Прочетете повече…

„Произходът” на визионерските книги или защо трябва да прочетем новия роман на Дан Браун – Лъчезар Йорданов

Съществува фундаментална разлика между религията, основана на авторитета, и науката, положена върху наблюдението и разума. Науката ще победи, защото върши работа. Стивън Хокинг   Някога  Джордж Оруел е казал: „Най-добрите книги са тези, които ти казват това, което вече знаеш”. Днес Дан Браун ни казва: „Най-добрите книги са тези, които Прочетете повече…

Тя – Калоян Христов

Жената, казват някои, била цвете, нежен лист от тиха трепетлика. Жената като пролет била, любим сезон след мека зима. А душата ѝ е тиха буря, галещ полъх от изпепеляваща стихия. Изящен прилив на красивото изкуство, тънък плат от чувствена коприна. Автор: Калоян ХРИСТОВ * Изображение: www.pixabay.com

TetraDkaTa