Любовта звънти като монета върху мрамор без никакво значение ези или тура любовта е с нежност да унищожиш някого както и нежно да позволиш да бъдеш унищожен Автор: Росен КАРАМФИЛОВ * Снимка: Вихрен Георгиев * Стихотворението е част от книгата “Церебрална поезия” (2016), автор Росен Карамфилов, ред. Георги Господинов, изд. Прочетете повече…
Росен Карамфилов е роден в София през 1992 г. Автор е на книгите „Орелът и детето“ (2011), „Стерео тишина“ (2013), „Колене“ (2014) и „Церебрална поезия“ (2016) и “Въпреки бурите” (2018) През 2014 г. печели наградите „Рашко Сугарев“ и „Добромир Тонев“. Романът му „Колене“ представя България на фестивала на дебютните романисти Прочетете повече…
*** Плач, вина и болка. Истина и разрушена плът очакване желание Стена от болка – съзидание и ВИК Добре дошъл, живот! *** Небето опложда земята, тя ражда мига, от който изтича водата на нашата тленна плът *** Любов или измама живот, трева и пръст в едно безкрайно двама вървим в Прочетете повече…
За първи път го видях във фитнес залата, в обятията на руса жена в спортен клин. Красива беше. Оказа се една от многото му жени. Всички те, винаги бяха облечени в спортни екипи. Той ги предпочиташе така, както вероятно повечето като него, които работят във фитнес зали. Но в него Прочетете повече…
Лавиците дремят, а чуждите очи прелитат тук (наистина очите могат да са врани). Верижки, гривни, пръстени свободни са от нашите ръце недалновидни. И още – часовници, в които за всичко има време, огледала, където твоето лице е светло, портрети на момиче с рокля избуяла. А златната верижка най-отляво е стояла Прочетете повече…
През 2015 г. в Комисията за защита от дискриминация постъпва жалба, в която се казва, че сладкишите, произвеждани и разпространявани в търговската мрежа под наименованията „Негърче” и “Негърка”, са дискриминационни спрямо всички чернокожи. Жалбата е насочена срещу две фирми, произвеждащи захарни изделия с тези наименования. Според жалбоподателката предлагането на продукти, Прочетете повече…
Има усещания, за които никой не говори. Колко са студени краката на котката или как понякога в една човешка черта съзираш чудовище. Как нямаш сили да сготвиш насъщното, как ти се приисква да мълчиш без да не правиш нищо с години. Мислиш си, колко сме сами и доколко сме в Прочетете повече…
Спи градът … И помръдва в съня си със закъснелите викове на нощни пияници, с цветовете на улични лампи кучешки сенки тичащи в светли петна. Зад прозорците тихи викове следват лунни звезди. Тръгваш си … В самотата на улицата сама. Тръгваш си тази нощ, в друга нощ… Утрото ще ни Прочетете повече…
Утихвам с мислите по пътища неизвървяни, а те се сливат в кръстопътя на сърцето. Не е достатъчна кръвта на всички рани, не може да погуби в мен детето. То плаче твърде истински, когато го боли. Очите му са извор с най – чистите лъчи. То вярва в пъстротата на новия Прочетете повече…
Събирам пера с които да напиша автобиографията си имам едно – от щъркела който ме е донесъл друго – от ангела който ме е целунал трето – от лястовицата с която така и не свих гнездо но още го няма най-важното – от гарвана който ще ми проговори Автор: Петър Прочетете повече…