Срамниче – Мирела Костадинова

На Куция четвъртък призори Елена стана рано. Наплиска си лицето с вода и грабна менците, за да иде на чешмата. Смугла, с големи черни очи. Виждат и невидимото. И другите знаят това за нея. И понякога ѝ берат страха. Пък и е оперена жена. И серт. Върна се, запретна ръкави Прочетете повече…

Дългите отсъствия – Мирела Костадинова

Ти, който минаваш по пътя, мислиш ли си за тях? За тези, които ги няма. Става ли ти лошо, когато усетиш, че някой е забегнал? Изгребва ли ти се душата с дървен кутел? От липси! Плачеш ли като мен? Дългите отсъствия смразяват. И погубват. Те са най-опасни за любовта. Все Прочетете повече…

Топлото и студеното в нас – Мирела Костадинова

Не синоптиците казват колко е студено, колко е топло. Ние самите казваме на себе си точната температура. Няма термометър за онази, която се гнети и мъчи…Няма как да стигнеш там, за да ме премериш. Само ти си знаеш колко е. В човешката душа температурите рязко се вдигат и рязко спадат. Прочетете повече…

TetraDkaTa