През 2026 г. излиза новата монография на проф. Венелин Терзиев „Методологични проблеми на съдебно-счетоводната експертиза. Правен и икономически анализ на експертното заключение“, издадена от „Инфоз“ – Стара Загора. Книгата тръгва от конкретен практически случай, но поставя въпрос, който далеч надхвърля неговите граници – докъде се простира компетентността на вещото лице и къде започва правната преценка, принадлежаща на съда.

Това е тема, която на пръв поглед остава в сравнително тесния кръг на съдебната експертиза. В действителност тя засяга един от съществените въпроси на съдебното доказване – как специализираното знание се превръща в част от доказателствения материал и как съдът може да провери не само крайния резултат, но и пътя, по който експертът е достигнал до него. С усложняването на имуществените отношения все по-често са необходими икономически, финансови и счетоводни знания, които излизат извън обичайната професионална подготовка на съда.

В центъра на изследването е съдебно-счетоводната експертиза – не просто като сбор от числа и аритметични операции, а като аналитична дейност, която може да има съществено значение за решаването на един спор. Авторът проследява пътя от първичния счетоводен документ и установимия факт до анализа, икономическия модел и крайния експертен извод. Тъкмо по този път възниква и основният методологичен проблем: математически правилният резултат невинаги е равнозначен на доказателствено надежден резултат.

За да бъде едно експертно заключение убедително, според застъпената в книгата теза трябва да могат да бъдат проследени не само извършените изчисления. Не по-малко важни са основанията, поради които са избрани определени входни величини, допусканията, върху които е изграден аналитичният модел, неговата съвместимост с приложимите правила и възможността резултатите да бъдат проверени независимо от друг специалист.

Особено внимание е отделено на разграничението между установяване и моделиране. При установяването експертът работи с данни, които съществуват в първичните документи и могат да бъдат проверени. При моделирането резултатът вече зависи и от предварително възприети предпоставки, зависимости и аналитични решения. Книгата не отрича необходимостта от подобно моделиране при сложни икономически въпроси, но настоява неговият характер да бъде ясно обозначен, използваната методология да бъде обяснена, а ограниченията на модела – посочени.

Оттук идва и едно от важните разграничения в монографията – между счетоводния факт, икономическата интерпретация и правния извод. Съдебната експертиза подпомага съда чрез специални знания, но не може да се превърне в източник на правни критерии. Вещото лице установява и анализира факти в рамките на своята компетентност, докато правната им оценка остава задача на съда.

В труда е предложена и двустепенна оценка на експертното заключение. На първото равнище се поставят емпирично установимите и счетоводно проверими факти. Второто обхваща икономическата интерпретация и аналитичните конструкции, изградени върху тях. Подобно разграничение позволява отделно да се преценяват устойчивостта на фактическата основа и убедителността на използвания експертен модел.

Рецензенти на монографията са доц. д-р Ана Джумалиева от Института за държавата и правото при Българската академия на науките и доц. д-р Марин Георгиев, който е и редактор на изданието. Техният професионален поглед поставя изследването в пресечната точка между правото, икономиката и практическите проблеми на съдебната експертиза.

В рецензията си доц. д-р Ана Джумалиева определя книгата като „самостоятелно, методологично последователно и практически значимо интердисциплинарно изследване“. Тя откроява като съществено достойнство обстоятелството, че трудът не се ограничава до критична оценка на конкретна съдебно-счетоводна експертиза, а се стреми да изведе по-общи критерии за разграничаване между счетоводен факт, икономическа интерпретация и правен извод.

Именно тази по-широка перспектива извежда книгата извън рамките на единичния казус. Разработеният подход може да бъде приложим и при други съдебно-счетоводни и съдебно-икономически експертизи, особено когато се използват модели, прогнози, относителни тежести или други аналитични инструменти, които не произтичат непосредствено от първичните документи.

Въпросът има и още едно измерение. Колкото по-сложни стават използваните от експертите модели, толкова по-важна става възможността тяхната методология да бъде разбрана и проверена. Авторитетът на вещото лице не може да замести доказването. Експертното знание придобива истинска стойност в съдебния процес тогава, когато е прозрачно, аргументирано и възпроизводимо.

Монографията е адресирана както към научната общност, така и към съдии, адвокати, вещи лица, докторанти и студенти, работещи по проблемите на съдебната експертиза и доказването. Тя поставя въпрос, който остава важен далеч отвъд счетоводството: когато съдът се опира на специализирано знание, достатъчно ли е да разполага с крайния отговор, или трябва да може ясно да види и провери начина, по който този отговор е достигнат? Именно между експертното знание и съдебното доказване се намира границата, която книгата се опитва да очертае.

Терзиев, Венелин. Методологични проблеми на съдебно-счетоводната експертиза: Правен и икономически анализ на експертното заключение. Стара Загора: Инфоз, 2026. ISBN 978-619-93454-6-7.

доц. д-р Ана Джумалиева
доц. д-р Марин Георгиев

The post Между експертното знание и съдебното доказване first appeared on TetraDkaTa.

Изданието е отпечатано от издателство „Стилует“. Редактор на книгата е Мая Недкова, а художник – Калин Николов, който традиционно оформя и илюстрира книгите на авторката.

Вярна на своя прецизен подход към историческата истина, фактите и документалните свидетелства, д-р Мирела Костадинова представя 26 автентични истории, издирени в архивни и музейни фондове на национални и регионални хранилища на българската литературна памет. Вдъхновена от популярната мисъл, че „зад всеки успял мъж стои силна жена“, авторката извежда от сянката жените, оставили траен отпечатък със своята вярност, сила и всеотдайност.

Книгата преплита човешки съдби, характери, изпитания и успехи, разкрива малко известни факти, лични драми и тайни, превръщайки се в увлекателен разказ за жените, които често остават извън светлината на прожекторите, но имат ключова роля в живота и делото на едни от най-значимите български личности.

Организаторите отправят покана към всички любители на литературата, историята и българската културна памет да присъстват на представянето и да се срещнат с авторката.

The post Мирела Костадинова представя „До всеки успял мъж стои силна жена“ в Трявна first appeared on TetraDkaTa.

Книгата е отпечатана от издателство „Стилует“, редактор е Мая Недкова, художник – Калин Николов, който най-често илюстрира книгите на авторката.

Вярна на коректното си отношение към миналото, фактите и документите, Мирела ни разказва само истински, достоверни истории, открити в архивните и музейни фондове на национални и регионални хранилища на българската литературна памет. От сянката на една доста позната и дълголетна крилата мисъл за успелите мъже авторката изважда 26 женски съдби, заплита съдби и характери, драми и успехи; разкрива ни болки и тайни; очарова ни с вярност и издържливост…

Кои са тези дами – питаме д-р Мирела Костадинова ден преди премиерата, защо ни е днес тяхната немодерна всеотдайност, ние сме еманципирани, имаме кариера?
„Това е въпросът, на който исках да отговоря, казва авторката на внушителното документално изследване от почти 600 страници. Жени, които са понасяли и непоносимото в дните, уверено застанали до своите мъже като антична колона.

Отглеждали деца, давали вдъхновение и сила. Някои от тях са загърбвали личния си път и са поемали по друмището, за да служат за реализацията на своите съпрузи. Написаното е за мъжете, а техните половинки остават в сянка. Това е трудно решение – да бъдеш себе си и да се посветиш на другия. Затова исках да събера образите на такива жени, да открия способностите и силата им, защото мъжът е завършен, ако до него стои истинска жена. Когато прочетете, ще останете с впечатлението, че само жената може да окрили мъжа и да го изведе там, където и ангел не би го отвел. И само жена може да освети делата и славата на мъжа, който обича. Може да го направи велик, но и да го блъсне в ъгъла на живота. Зависи какво е заслужил…“

Тези 26 дами са изключително силни личности и някои от тях си пробиват място и в новините на 21 век. Например първата героиня на Мирела – Иринка Славейкова, е много тачена в Трявна и днес. Има дамски клуб „Ирина Славейкова“, скоро кмет на Трявна подари портрета є на тревненки. Богдана Вулпе е не по-малко известна от съпруга си, но да не изпреварваме премиерата и възможността да научим всичко за вдъхновителките на Известните от Мирела. Някои са имали и по две и три вдъхновителки.

Докато разгръщаме пакетите с книги, Мирела предупреждава, че дори в сянка, „нейните героини не са губели своята индивидуалност, не са били безлични спътници. Напротив. Жената е можела да отстоява себе си чрез воля и характер. Полагала е всякакви усилия, за да го има семейството. Не е навеждала глава пред трудностите и е устоявала, стиснала зъби. Нямала е право на слабост, единствено на сила. Изправяла се е очи в очи пред своя дълг. Дори тогава, когато умората е побеждавала тялото є. Семейството е съществувало поради нейното стоманено търпение и устойчивост. Наред с това е подкрепяла работата и успехите на мъжа си, като не е търсила признание за това… За тези жени времето е запазило откъслечни спомени – няколко снимки, писма или документи. Но пък се получи едно голямо обемисто издание. Ще се радвам довечера да поговоря с моите съграждани и приятели за срещите ми с тези 26 дами“, отправи покана към габровци д-р Мирела Костадинова.

За автора
Мирела Костадинова е родена през 1976 г. в Габрово. Завършва философия във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, защитава докторат по теория на познанието с темата „Философемата Ремке. „Основната наука” като епистемически модел“. Работи за различни печатни и електронни издания  – „100 вести“, „Роден глас“ „Епицентър“, „Уикенд“ и др.
Първата є книга е в областта на философията и документалистиката – „Габровската ремкеанска школа и проф. Димитър Михалчев“. През 2010 г. излиза от печат „Спомен за камбани“. С нея печели Априловска награда за литература. Следва и трета книга – „Справедливостта на невестулката“ (2013).

Автор е на книги за деца – „Червените мишки“ (2018) и „Перце от сойка“ (2021), също отличени с Априловска награда.

Мирела Костадинова заедно с Румяна Пенчева е съставител на книгите „Гозбите на старите българи“ (2016) и „Приказник“ (2017).

Интересите є са областта на документалистиката, публицистиката и есеистиката.

Д-р Костадинова работи в Националния литературен музей, в отдел „Фондове и литературно наследство“, където съхранява паметта на българските писатели.

Автор: Бояна Пенчева, в. “100 вести”

The post Премиера на новата книга на Мирела Костадинова „До всеки успял мъж стои силна жена” first appeared on TetraDkaTa.

Борис Данков, известен журналист и поет, е част от литературния и културен живот в България от десетилетия. Роден е на 16 април 1941 г. в с. Жълтеш. Завършва Априловската гимназия, а след това българска филология и журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. През 1968 г. с поета Минчо Г. Минчев и журналиста Стефан Димитров създават в Габрово литературната група „Илия Иванов – Черен“ към читалище „Априлов-Палаузов” и издават списание „Повик“, предшестващо списанията „Мизия“ и „Зорница“. От 1970 до 1973 г. е редактор в културния отдел на габровския окръжен вестник „Балканско знаме“, от 1974 г. до 1978 г. е журналист във в. „Народна младеж“, а след това редактор в „Работническо дело“. От 1983 до 1989 г. е  кореспондент на вестника във Варшава. След демократичната промяна през 1989 г. е сред екипа на новосъздадения от Стефан Продев в. „Дума“. От 1995 до 1999 г. той е директор на Българския културен институт във Варшава, където популяризира българската култура в чужбина. След завръщането си в България отново е завеждащ отдел „Култура“ и член на редколегията на в. „Дума“, а  от 2000 г. до 2008 г. – коментатор във вестника и редактор на литературното приложение „Пегас“. От 2009 г. зав. отдел „Четиво“ и редактор на „Пегас“ до октомври 2015 г.

Неговите литературни и публицистични усилия са признати с множество награди, включително „Христо Ботйов“ за публицистика Наградата на СБП за документалистика и краезнание, наградата на СБП за публицистика и Априловската награда за цялостно творчество. Автор е на книгите: „Магията на словото“, психографски анкети (1986); „Сянка на птица“, стихове (1994); „Хаос“, стихове (1995); „Енигма“, стихове (1995); „Колибарски сънища“, стихове (2007); „Гневни хроники“ том 1, публицистика (2012); „Събеседници“, литературни разговори и анкети (2016), „Гневни хроники“ том 2, публицистика (2019). През 2017 г. издава книгата „Минало не отминало“, посветена на историята, поминъка, етнографията и фолклора на габровското с. Жълтеш и съседните села. „Пирамида“ е най-новата му книга с избрана поезия. Преводач и съставител  е на „Антология на новата полска поезия” (2006) и „Изповед на хулигана” – избрани  стихотворения от  Сергей Есенин (2007).

Книгата „Пирамида“ е ново попълнение в богатото творчество на Борис Данков. Неговите стихотворения отразяват дълбокото му разбиране за човешката природа и социалните явления. С новата си книга „Пирамида“ Данков продължава да обогатява българската литература и да вдъхновява нови поколения читатели. Тази селекция от поезия е важен момент в неговото творчество, показваща еволюцията на неговия стил и темите, които го вълнуват.

The post Борис Данков представя новата си книга „Пирамида“ в Габрово first appeared on TetraDkaTa.

Луксозната книга е с твърди корици, богато илюстрирана и отпечатана изцяло цветно. Тя проследява живота, образованието и творческия път на Иван Койчев – художник, учител по рисуване и неуморен читалищен деец, посветил живота си на изкуството, просветата и обществената дейност.

Изданието въвежда читателите в личността и семейната среда на Койчев, като представя ценни архивни документи, снимки и свидетелства за неговия живот и творчество. В книгата са включени още спомени на близки и съвременници, както и материали, предоставени от Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово.

Специално внимание е отделено на приноса му за създаването на Куклен театър – Дряново, който печели сърцата на поколения местни деца. Именно те му дават обичаното прозвище „Дядото с брадата“.

Книгата отдава заслужено признание на Иван Койчев като творец, педагог и културен радетел. Нейното издаване става възможно благодарение на значимото дарение, направено от семейството на Койчев на Исторически музей – Дряново, което позволява неговото богато наследство да бъде съхранено, проучено и представено пред широката общественост.

Официалната премиера на изданието ще се състои на 1 юли 2026 г. от 18.00 часа в Народно читалище „Развитие-1869“ – Дряново. Изборът на място е символичен, тъй като през годините Иван Койчев е сред активните дейци на читалището и има съществен принос за неговия културен живот.

Биографията се издава с любезното съдействие и спомоществователство на Емил Попов. Зад реализацията на книгата стои авторски колектив в състав: Стефана Вълчева, Емилия Михайлова, д-р Венелин Бараков, Цветомира Койчева, Любомир Димитров (Бахчеванов) и Галина Банковска. Корицата и подборът на художествените творби са дело на художника Антон Антонов, а заснемането и дигиталната им обработка – на Венцислав Симеонов. Езиков редактор на изданието е Теодора Белперчинова, предпечатът е дело на Хари Емирян, а издател е „Крестън БулМар“.

Книгата „Иван Койчев. Човекът, художникът, учителят“ вече може да бъде закупена от Исторически музей – Дряново или поръчана онлайн чрез официалния сайт на музея.

The post От печат излезе биографичното издание „Иван Койчев. Човекът, художникът, учителят“ first appeared on TetraDkaTa.

След години на съзидателно мълчание авторът не предлага на читателите си просто поетична книга. Тя е покана към човека – към неговата уязвимост, памет, любов, страхове и светлина. В продължение на 33 обособени глави Симеон Илиев Аспарухов преминава през поезия, бял стих, миниатюра, философска импресия и фрагмент, за да изгради книга, в която животът не е сюжет, а състояние. Нещо повече – великолепните текстове са продължени от илюстрациите и корицата на талантливия художник и дизайнер Моника Комарницка.

Редакцията на книгата е поверена на Камелия Кондова, която споделя:

Всъщност… голямото постижение в тези произведения е… преодоляването на егото. Точно затова няма назидателни текстове, възмутени или ядосани, още по-малко – осъждащи. Прозират натрупванията на чувствителния човек, пораснал до единственото възможно воюване за по-добър свят – чрез светлината на словото. И без някакво героическо натоварване за велики дела, един човек да се почувства по-малко сам, тази книга вече ще е с изпълнена мисия. Въпреки че подозирам много читатели, защото Симеон Илиев Аспарухов като автор – хем е камерен, личен, хем – с таланта да владее широка аудитория. Навярно магията се състои в това, че множеството – с хирургическа точност разпознава човешкото сърце, в единствено и неповторимо число.

Ето и няколко думи от Ива Спиридонова за книгата:

Не, „33 денонощия“ не е просто поетична книга. Тя е философия на живеенето. Книга-разпятие, подарък за изживяване от човека Симеон за нас, хората. Покана за възкресение, подтик към живот. И категорична констатация, че светът всъщност е съвършен. Каквито сме и ние в нашето безкрайно житейско денонощие.

„33 денонощия“ вече може да бъде открита в книжна борса „Болид“, добрите книжарници, както и в електронната книжарница на издателя. Повече информация и откъс може да намерите на адрес:

https://www.biblioteka-bulgaria.bg/product/33-denonoshtiya-simeon-iliev-asparuhov/

The post Дългоочакваната нова книга на Симеон Аспарухов като философия на живота first appeared on TetraDkaTa.

The post „Любовта ми“ – дебютната поетична книга на Томислав Линков first appeared on TetraDkaTa.

Текстовете тук не претендират за окончателност. Те са публицистичен опит да се назоват нещата с истинските им имена – без заобикаляне и без страх от неудобството, което истината често причинява. Защото мълчанието, примирението и безразличието са много по-опасни от всяка остра дума. Те бавно рушат тъканта на обществото и ни превръщат в зрители на собствената ни съдба.

В тези размисли няма стремеж към нравоучение, а към пробуждане. Към припомняне, че историята не е архив, а памет; че демокрацията не е даденост, а усилие; че свободата не се изчерпва с правото да избираме, а започва от отговорността да мислим. И че всяко време, колкото и трудно да е, изисква хора, готови да понесат тежестта на думите и последствията от тях.

Тази книга търси читателя, който не се страхува да се усъмни – в политиците, в институциите, в наложените истини, но и в самия себе си. Защото без това съмнение няма нито развитие, нито смислена промяна. Няма общество, а само сбор от самотни хора, привикнали да живеят с малкото и да го наричат нормалност.

Ако тези текстове са предизвикали несъгласие, раздразнение или дори гняв, то те са изпълнили своята задача. Публицистиката не е удобен жанр – тя е форма на гражданска позиция. Тя е отказ да приемем подмяната на морала за естествен процес и отказ да се примирим с мисълта, че „нищо не зависи от нас“.

Тази книга свършва тук, но въпросите, които поставя, остават. Те продължават в разговорите, в съмненията, в личния избор и в общественото действие. Защото истинската промяна не започва с гръмки обещания, а с ясна мисъл, с памет и с куража да поемем отговорност за времето, в което живеем.

Оттук нататък думата е на читателя.

РАЗМИСЛИ ВЪВ ВРЕМЕ НА БЕЗВРЕМИЕ

Истинската болест на нашия обществен живот е липсата на вяра в обществения идеал. (Иван Хаджийски)

Размислите ни с проф. д.н. Венелин Терзиев за нещата от живота, смисъла и нас самите във времето, в което живеем, започнаха преди пет години. И тогава то, времето, беше тревожно заради ковид пандемията и последствията от нея не само в икономическия, но и в социалния живот. Напрежението у нас се засилваше и от политическата обстановка в страната, която още тогава показваше, че макар и да са минали 30 години по пътя ни към демокрация, ние, българите, сме все още много далеко от нея.

В съжденията и разговорите за причините и последствията за трудния ни преход се преплитаха мненията на журналиста и учения проф. д.н. Венелин Терзиев, който анализираше фактите и събитията, довели до този хаос в държавата, с поглед към историята и посланията на известни български класици, които нарочно или случайно сме забравили. Убедени, че нашите размисли могат да провокират и читателите на вестник „Росица“, ние им дадохме публичност в няколко интервюта с професор Терзиев, които са включени в книгата „За нещата. Размисли за смисъла, времето и нас самите“.

Продължихме с търсенето на причините, които правят живота ни още по-труден и през следващите години, защото в тях са корените на бедите, които продължават да ни следват, да провокират злобата, омразата, разделението в обществото, недоверието към държавата, което засилва чувството за безнадеждност. Откривахме ги в непознаването на история ни, която във втората половина на XX век е била умишлено преиначавана и прикривана. А смяната на всеки обществен строй е започвал с унищожаване на доброто и добрите и с поемане на властта от другите… И как това е довело до промяна на ценности и морал, чиято липса пролича най-вече по време на 35-годишния преход от социализъм към демокрация, в който рушенето продължи, за съжаление, и на най-сигурните стълбове, които са пазили българщината през вековете – образование, култура, духовност, вяра. А резултатът – още по-голямо разделение на обществото, разпад на държавността, ширеща се нищета и некомпетентност, дори и по високите етажи на властта.

„Този изменчив свят на противопоставяне и различност обаче ни принуждава на приспособяване към това развитие. Обилното ни безразличие ни поставя в свят на незаинтересованост и непотребност. Всичко това е част от нашия манталитет, но и от недоимък на възпитание и недостатък на образование“, написа проф. Венелин Терзиев във в. „Росица“, с което сложи началото на рубриката „Коментар в днешно време“. Под нея от 11 септември 2024 година всеки петък до 19 декември 2025 бяха публикувани 65 есета.

Убеден, че натрупаните знания трябва да се споделят и предават, за да продължават своята мисия на просвещение, професор Терзиев ги събра в книгата „За нещата. Размисли за смисъла, времето и нас самите.“

Тя предлага едно друго мнение за причините на злото, за мъдростта на предшествениците ни, минали вече по този път, за опасността, която ни грози, ако отново пренебрегнем техните послания за бъдещето на България. И всичко това е написано с присъщия за учения аналитичен стил и прецизен език – „открито и с опит за определена смисленост“, но с голяма доза критичност. Доказателства са есетата: „Общество от овце, власт – от вълци“, „Средното образование – изгубеното звено на българската система“, „Образованието на ерата на икономиката на знанието“, „Блудстващи политици“, „Убиваме реалността“, „Омърсената държава на неслучилата се демокрация“…

И в останалите текстове, включени в книгата, професор Венелин Терзиев съвсем спокойно, без капка притеснения изразява своето критично мнение, когато търси причини и дава отговори за трудното време, в което живеем.

И ако ти, читателю, си задаваш въпросите: „Защо стигнахме дотук и има ли изход?“, непременно вземи тази книга и я разгърни. Може да не откриеш своя отговор в първото есе, което ще избереш, но продължи да четеш, защото всички те, макар и различни по теми, дават отговор за причините – уроци, които трябва да знаем и помним, и за посоката, по която да продължим.

„Няма по-страшна самота от тази – да бъдеш без история.“ (Ангел Вагенщайн)

Минка МИНЧЕВА

Главен редактор на вестник „Росица“

КОТОДАМА: СЛОВОТО КАТО СЪДБА

Между редовете на времето

Котодама е уникална концепция в японската култура, която се превежда като „душа на словото“ или „дух на речта“. Това е вярването, че думите имат специална духовна сила и са способни да влияят на света около тях, да причиняват промени в съдбите на хората и да оформят реалността. Котодама не само отразява дълбоко уважение към езика, но и полага основите на японския мироглед, в който хармонията между слово, мисъл и действие е от първостепенно значение.

Правилното използване на думи и добри послания е от особено голямо значение. Те не са произволна съвкупност, а проявление на човешкия дух и творческа сила.

Проникновените есета и философски размисли на професор Венелин Терзиев са издържани в духа на котодама. Посланията им са отвъд думата, пробуждат душата на словото. Плод на неговите търсения е томчето „Книга за нещата“. Под формата на откровения, философски размисли и есета техният автор разлиства душата на малките препъникамъчета в живота. Това свещенодействие със словото му се отдава със завидна лекота, а читателят получава отговор на въпросите, увиснали в пространството: „ …. неграмотността ни е овладяла и завладяла с пълна сила. Та и силата на тази неграмотност превръщат преследването на властта и закрепването на таз пуста пирамида на властта в единствена и заветна самоцел. И смятаме, че там и само там ни е мястото. … И колкото по неграмотни сме – толкова по-силни сме в това си желание.“

Денят ражда въпроси, отговори и размисли. Авторът цитира класиците, любимите си писатели и поети и преосмисля посланията им в духа на нашето време: „Разбуненото време ни подсеща, че трябва по-често и по-настойчиво да се обръщаме към онези наши съвременници, които са имали достатъчно акъл, сила и смелост да мислят и да казват онова, което да ни помогне да осъзнаем нашето съществуване и да му дадем определен смисъл и посока.“

Професор Венелин Терзиев хвърля мостове във времето. Погледът към историята е отговор на въпросите, които днес ни засипват, а ние се питаме защо точно това се случва, защо точно ние сме свидетели на промените и докога ще продължи промяната, трябва ли да сме безмълвни или да напишем новата история и т.н.

Читателят, разгръщайки книгата, ще надникне в безвремието, хаоса и миналото. Отговорите са между редовете на написаното слово – отвъд думата, по-нататък, по-дълбоко в душата.

Лилия РАЧЕВА

Журналист, Радио Русе

ЗА НЕЩАТА
Размисли за смисъла, времето и нас самите
Литературни импресии, есета и коментари

© Венелин ТЕРЗИЕВ, автор, 2026
© Силва ВАСИЛЕВА, редактор, 2026
© Марин ГЕОРГИЕВ, предпечат, 2026
© Божидар ГЕНКОВ, снимки, 2026
© Мирослава ТЕРЗИЕВА, корица, 2026

ISBN 978-619-93732-0-0

The post За новата книга на проф. Венелин Терзиев first appeared on TetraDkaTa.

Ръководена от мотива да улесни бъдещите читатели на монографията, авторката третира термина „Балкани“ в рамките на преобладаващо признатите съвременни географски критерии за границите на региона – Черно, Мраморно, Егейско, Йонийско, Адриатическо, полуостров Истрия, Триесткия залив, устието на р. Сава, по р. Дунав. Тя обръща особено внимание и на съществуващите исторически, политически, културни, религиозни, икономически, етнически и дори антропологически признаци, които в максимална степен легитимират Балканите.

Френските дипломатически доклади от епохата, които са основен изворов материал за изследването, документират събитията и личностите от османското политическо пространство с гриф „La Turquie“ или „La Turquie d’Europe“, но и с назоваване на точното място за кореспонденция. От друга страна, модерната френска историография за периода означава османските балкански провинции като Les Balkans.

Подобно на римските цезари Наполеон създава и въвежда единно законодателство в отвоюваните територии в Западните Балкани, прилага Гражданския кодекс на Френската република във всички анексирани страни и васални държави частично. В действителност ново общество възниква там, където селянинът е освободен от привилегиите на аристократа и където заможните граждани завоюват ръководна роля в икономиката. Наполеон гледа на Гражданския кодекс като на средство за борба с феодализма и го прилага в зависимост от конкретните обстоятелства.

На Балканите Бонапарт избира за съюзник срещу Русия Османската империя и не насърчава националноосвободителното движение на местните народи, което е все още в своята начална фаза. През XIX век военните конфликти между Франция и Русия не са рядко събитие. Както по политически, така и по географски причини те избират като поле за сблъсък зони, считани за периферни. Така православните християни на Балканите се превръщат в един от елементите на френско-руското съперничество.

Гл. ас. д‑р Светла Глушкова е преподавател в катедра „Нова и най-нова обща история“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Основните ѝ научни интереси включват политическото и конституционно развитие в Европа и на Балканите, създаването на национални държави през XIX век, както и историята на Франция.

Източник: Университетско издателство “Св. св. Кирил и Методий”

The post Нова книга на д-р Светла Глушкова за френската дипломация на Балканите first appeared on TetraDkaTa.

Петя Цонева е родена и живее в Габрово. Тя е доцент по английска литература и преподавател във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Има шест издадени стихосбирки преди „Цигулката на светлината“ – „С крило на земята“ (2010 г.), „Дори да няма врата“ (2019 г.), „Белият час“ (2021 г.), удостоена с наградата „Дамян Дамянов“ и с Априловска награда 2021 за поезия, „Спасителна песен“ (2022 г.), „Око и огледало“ (получила Априловска награда 2023 за издаване на ръкопис), „Люлката на живота“ (2023 г.). Публикува в национални издания и е лауреат на множество литературни конкурси. Сред тях се отличават първите места в конкурсите „В полите на Витоша“ (2014 г.), „Яворови дни“ (2016 г.), „Добромир Тонев“ (2017 г.), „Дора Габе“ (2020 г.). Носител е на Славейковата награда за 2021 г., на наградата в памет на Ивайло Балабанов през 2022 г. и на наградата „Йордан Кръчмаров“ през 2023 г.

Удостоена е с отличието „Сребърно перо“ на Славянската литературна и артистична академия.

Валентина Радинска е едно от най-известните и обичани имена в българската поезия, литература и култура на 20 и 21 век. Родена е в Сливен. Завършва Литературния институт „Максим Горки” в Москва. Работи като редактор в Студия за игрални филми „Бояна” и като журналист.

От 1996 до 2008 година води курс по творческо писане в СУ „Св. Климент Охридски”. Издала е 14 стихосбирки, автор е на изследването «Димчо Дебелянов и Повелителя на вълците» (1997, 2012), както и на документалния роман «Ние с Коко. Крикор Азарян отблизо» (2011, 2014). Автор е и на автобиографичната книга „Користни записки. По следите на пишещото същество”. По нейни сценарии са заснети три документални и един телевизионен филм. Съставител е на антологията „Съвременна българска поезия” (2001). Стиховете й са превеждани на всички европейски езици. Преводач от руски едик, носител на наградата на Съюза на преводачите в България за преводите си на поезията на Марина Цветаева. През 1998 г. е удостоена с националната награда „Мара Белчева” за цялостно поетично творчество, както и с наградата за критика на в-к «Век 21». Носител е и на наградата за поезия „Златен ланец” на вестник „Труд” за 2009 г. и на наградите «Блага Димитрова» (2012), “Милош Зяпков”(2014), “Добри Чинтулов”(2014), «Теодор Траянов» (2015), “Изворът на Белоногата” (2017), и наградата на Академия „Иван Давидков” (2024).

През 2024 г. излезе от печат книгата й „Синът ми Степан. Разказ на една майка”.

Източник: Регионална библиотека “Априлов-Палаузов” – Габрово

The post Петя Цонева представя “Цигулката на светлината” в Габровската библиотека first appeared on TetraDkaTa.