Петър Чухов е роден през 1961 г. в София. Бакалавър по библиотечни науки и магистър по социология на СУ “Св. Климент Охридски”. Автор на 11 стихосбирки, две книги с проза и книга за деца. Творбите му са преведени на 18 езика и публикувани в над 20 държави. Носител на много награди, сред които Наградата на музея “Башо” в Япония. Участвал на фестивали и четения в Словакия, Македония, Япония, Хърватия, САЩ, Литва, Швейцария, Румъния, Унгария, Германия и Русия. Пише музика и текстове, свирил в различни рок-групи (“Субдибула”, “Тутакси”, “Стенли”, „Пешо и алкохолиците”, „Кокарда“). В момента е в етнорок групата “Гологан”, Par Avion Band и групата за поезия и алтернативен рок „ЛаТекст“, с която представя стихотворенията си.
Член на Българския П.Е.Н. – център, Сдружение на български писатели, Хайку клуб “София”, Haiku Society of America, World Haiku Association и Musicautor. Наскоро излезе най-новата му стихосбирка „АДdicted”.

***

Tetradkata.com: Кой е любимият ти автор?

Петър Чухов: Със сигурност са много и се променят, в зависимост от периода и момента, но като че ли най-често съм склонен да дам първенство на Михаил Булгаков, макар че равностоен негов съперник се явява Шекспир. С поетите е още по-сложно, невъзможно е да се огранича с едно име, обикновено споменавам ранните Атанас Далчев и Никола Фурнаджиев, Георги Рупчев, сюрреалистите, определено има и още цяла сюрия, като имената също се променят в зависимост от периода и настроението.

Tetradkata.com: А любим текст?

Петър Чухов: Книгата, която най-често препрочитам, е „Майстора и Маргарита”, но „Хамлет” също ме кара да изпитвам едно непреодолимо привличане.

Tetradkata.com: Песента, която обичаш да си тананикаш?

Петър Чухов: Определено са различни, знаете как е, като ти влезе някой мотив в главата, дни наред се върти там. После го забравяш. Последният ми такъв случай, незнайно защо и как (срам за моята рокаджийска природа), беше с песента на Алла Пугачова „Миллион алых роз”. Която всъщност е по стихотворението на Андрей Вознесенски „Миллион роз”.

Tetradkata.com: Какви страхове изпитваш?

Петър Чухов: Основният ми страх е, че няма да ми стигне времето – и в ежедневен, и в екзистенциален план. Но, ако човек се замисли, този страх идва от погрешно отношение към живота – като към някакъв чувал, в който се опитваш да набуташ колкото можеш повече неща. По този повод ще цитирам (по памет и вероятно не съвсем точно) едно стихотворение на Йожен Гийвик:

Кратък е часът
и денят е кратък,
но мигът ще продължи
в дълбочина.

Tetradkata.com: Чашата е наполовина пълна или е наполовина празна?

Петър Чухов: Ще отговоря с едно мое кратко стихотворение:

РАВНОДЕНСТВИЕ

Не знам дали чашата
е наполовина пълна
или наполовина празна,
забелязвам обаче,
че е нащърбена.

Tetradkata.com: По какъв начин освобождаваш творческия гений?

Петър Чухов: С ненатрапливост. Ако му се натрапваш, той се затваря в себе си, крие се, бяга. А когато се правя, че го няма, че не ми пука за него, идва и започва да ми се умилква. Тогава започваме да си играем. А играта е свобода.

Tetradkata.com: Какво би пожелал на нашите читатели?

Петър Чухов: Да не губят усещането си за поезията. Тя е навсякъде – и в нас, и около нас. Но е като Спящата красавица – трябва да я целунем, за да я събудим.