Мирела Костадинова: Старайте се да останете човеци дори там, където няма хора…

Мирела Костадинова е родена на 21 май 1976 г. в Габрово. Завършва философия във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, а впопоследстие защититава докторат по теория на познанието с темата: “Философемата Ремке. “Основната наука” като епистемически модел”. Работила е за различни местни издания – “100 вести”, “Габровски новини” и др., както и за в. “Труд”. Първата ѝ книга е в областта на философията и документалистиката – “Габровската ремкеанска школа и проф. Димитър Михалчев”. През 2010 г. излиза от печат “Спомен за камбани”. С нея печели Априловска награда за литература. Следва и друга книга “Справедливостта на невестулката”. През 2018 г. Мирела Костадинова издава книга с детски приказки, озаглавена “Червените мишки”.
Мирела Костадинова, заедно с Румяна Пенчевае съставител на книгите “Гозбите на старите българи”(2016) и “Приказник” (2017). Интересите ѝ са областта на документалистиката, публицистиката и есеистиката.

 

Tetradkata.com: Какво е за вас литературата?

Мирела Костадинова: Изкушение. Някакъв парфюм, който вдишвам дотогава, докато не поискам целия флакон… Не знам как се случи, но изневерих на философията с литературата. Но нали всяка литература е философия и всяка философия литература…? И двете ме привличат силно, защото държат мисълта ми върху стремето…

Tetradkata.com: Каква е мисията на съвременния писател?

Мирела Костадинова: Мисията на съвременния писател е да коригира, да регулира, ако може, чрез силата на словото, безумните съвременни човешки модели. Ето ви алчността например. Тя ще изяде като огромно чудовище цялата ни цивилизация. Яхнала е целия свят… Толкова години еволюция, а човекът в духовен и нравствен аспект не става по-добър. Напротив. Писателят е този, който трябва да не се отказва да го облагородява. Да покаже уродливото, болното, грозното. Но също красивото и доброто. Да изказва до край истините, които често са очевидности. Най-добрият начин да опознаеш нещо е да напишеш книга за него. Всяко творчество е молитва. Всяко творчество е насочено към ухото на Вселената. Трябва да се молим за съвременния човек.

Tetradkata.com: Като че ли живеем в ера на всепроникващо мракобесие… Бихте ли споделили рецепта за противодействие на културната летаргия сред обществото ни?

Мирела Костадинова: Вижте, много трудно е да си беден и да сe грижиш за душата. Знаете колко струва една книга в България. Билетът за едно качествено театрално, оперно или балетно представление. Не може политиката на държавата да те наведе до там да мислиш само за хляба, тока и другите елементарни нужди. И същевременно да не можеш да се грижиш за духовните си потребности. Оттук следва, че ние живеем, за да задоволим само физическите си нужди, само тези в най-ниското ниво в пирамидата на Маслоу. Живеем като животни. Не можем да помръднем на следващо ниво. А върхът на пирамидата за един човешки живот в България е непостижим. Тези дни разговарях с една пенсионирана куклена актриса. Получава 200 лв. пенсия. Това е извън всякакво човеколюбие и почитане достойнството на човека. Не страда толкова за хляба, колкото за това, че не може да посети концерт или спектакъл. Цял живот е била на сцената. Представете си страданието й. В началото са я допускали тайно в салоните тези, които късат билетите на входа, но после изпитвала срам. И спряла да ходи. Разказваше ми, че събира охлюви, за да вечеря. Една българска куклена актриса… А колко ли са още в страната като нея? Срамно е. Тази културна летаргия си има своите дълбоки основания. Мисля, че се крие основно в бедността. Направиха ни бедни, а после и прости. Разбира се, че има и други причини… Натрапиха ни ужасни модели… Рецепта не мога да споделя. Може би това е и избор.

Tetradkata.com: Каква е функцията на съвременния културен деец в социума?

Мирела Костадинова: Кой го забелязва този културен деец? Кой го вижда или чува? Хората на културата са избутани в ъгъла на живота в най-различни отношения. Малко са тези, респектирани от него. Обикновено са възрастни хора, живели в по-добри времена, когато културата е била ценност. Ние живеем във време на субкултури. Би трябвало днес той да бъде мисионер.

Tetradkata.com: Работила сте в сферата на образованието. През вашия професионален поглед как подрастващите си взаимодействат с изкуството и културата?

Мирела Костадинова: По никакъв начин. Един ученик в 12 клас не може да разграничи картина на Цанко Лавренов от такава на Златьо Бояджиев. Те дори не знаят кои са тези имена какво са сътворили за българската култура. Не различават сюрреализъм от импресионализъм. Същото важи за музиката и другите изкуства. Те не посещават класически изложби и концерти. Ученици в 11 клас не бяха ходили никога на куклен театър и се наложи да ги заведа, за да гледат „Златната рибка“ във възраст, в която могат да имат деца. Има изключения, но много рядко. Но страшното не е това. Те имат време да се научат. Страшното е, че тези, които ги обучават, нямат почти никакви отношения с изкуството и културата. Един учител по математика например трудно ще разграничи картина на Моне от такава на Мане или музика на Брамс от тази на Вагнер. Виждала съм само един учител в библиотеката и един на камерен концерт. За единадесет години в българското училище… Не може учителите да нямат усет и вкус към култура и да моделират хора. Преди да ме принудят да напусна просветната система, директорката ми каза: „Госпожо Костадинова, на мен не ми трябват хора, които пишат книги“. Ето това е. През Възраждането учителите са били енциклопедисти. И почти всички са пишели. Днес нито един учител не държи перото, което означава, че си стои в рамките на заученото и няма свои мисли. Свой мироглед. А това е страшно. Друг е въпросът за семейната среда, която също не е благотворна.

Tetradkata.com: Как протича творческият процес при вас, когато започвате да пишете нова книга?

Мирела Костадинова: Никога нямам стройна концепция за една книга. Започвам да мисля и работя всеки ден. Пиша, но не знам дали ще стане в крайна сметка. Може нещо да ме подхлъзне. Няма гаранции за краен резултат. Всички книги съм ги писала по различен начин.

Tetradkata.com: Последната творба, която издадохте, е книга за деца. Какво могат да научат те за въображаемия свят на приказките?

Мирела Костадинова: Този свят е колкото въображаем, толкова и истински. Детето попада в златна къщичка, където се чува щурчето до огнището… Чрез това вълшебство на приказките се възбужда нежната струна на духовния трепет. Приказките са първото чудо в човешкия живот. Те са първото звънче на речта. Любопитство към света и желание за познание. Чрез тях се чува музиката на човешката душа. Те показват, че човек може да живее в чист свят. Правят детето прозорливо, за да различава доброто от злото. Показват красивото и грозното, благородството и великодушието, които правят човека възвишен. В тях има животолюбие, което кара детските очи да блестят. Помагат да се придобие мъдрост, която трудно се среща в нашето време. Царството над света принадлежи на детето…

Tetradkata.com: Какво ще пожелаете на читателите ни?

Мирела Костадинова: Старайте се да останете човеци дори там, където няма хора…

* Отговорен редактор: Иван ХРИСТОВ

* Коректор: Лъчезар ЙОРДАНОВ

TetraDkaTa