В продължение на една година ние от екипа на „Тетрадката” интервюирахме редица достойни за уважение съвременни български писатели и ще продължаваме да го правим с усърдие и вяра, че хората на духа ще пребъдат. За юбилея ни решихме да сменим ролите поне веднъж. Днешното интервю води Георги Бърдаров, а на въпросите му отговаря Лъчезар Йорданов, съосновател на сайта, който популяризира българската литература. Приятно четене, скъпи приятели!

Иван Христов

 

Винаги се радвам, когато млади хора в България се обръщат към изкуството и опровергават клишето, че се интересуват само от материалното. Макар и досега да комуникираме само електронно, съм много приятно впечатлен от екипа на „Тетрадката”. Сигурен съм, че тяхната идея ще намери добра почва за развитие в България, защото ние вече излизаме от най-бездуховното и кризисно време и хората, особено младите, имат огромна нужда от духовност, ценности и път. Искрено желая успех на екипа на „Тетрадката“ и ще следя с интерес тяхното развитие, както и ще си партнирам с тях по новите ми идеи и проекти.

 

Георги Бърдаров: Какво ви провокира да направите литературен сайт във време, в което духовното все повече отстъпва пред материалното и технологиите?

Лъчезар Йорданов: Не сме се замисляли за това в какво време създаваме „Тетрадката”. Просто действахме. Искахме да имаме свое лично художествено пространство. Но хубавите неща се случват непреднамерено. Сега има художествено пространство за всички. Дано бъдем носители на промяната, каквато и да е тя, стига да бъде към добро. Времето ще покаже!

 

Георги Бърдаров: Смяташ ли, че е невярно клише това, че младите в България не четат и не се интересуват от нищо?

Лъчезар Йорданов: Ще дам два прости примера от даскалското ми битие. Когато бях студент последна година, методистите от университета ме разпределиха в Природо-математическа гимназия „Васил Друмев” в Търново да изкарам преддипломната си практика. Там имах удоволствието да се срещна с прекрасни млади хора, които имаха най-разнообразни интереси. Веднъж в час по география забелязах, че ученик си гледа нещо в краката и сякаш не ме чува какво разказвам. Отидох при него да видя какво пък толкова прави под чина. Четеше! Този човек четеше книга. „Ад” на Дан Браун, ако не се лъжа. Погледна ме, позасрами се, след което му казах в прав текст: „Продължавай!”. И той продължи. Сърце не ми даваше да го обезпокоя повече. Когато видите хора да четат, НИКОГА не ги прекъсвайте! Може да ги повредите за цял живот… Всеки метеж срещу свободната воля да правиш това, което укрепва духа ти, трябва да бъде потушаван всячески. Наскоро отново имах подобен случай, но в основното училище, в което работя понастоящем. По време на междучасие видях едно момиче от шести клас да чете. Имаше „бунтар” в заглавието на книгата. Толкова й досадих с радостните си възгласи колко е хубаво това, което прави, че можех да разпозная презрението в очите й. Като да казваха: „Тоя пък какво ми се прави на шут?!” Младите не просто четат. Четат каквото ги кефи. Интересуват се от различни неща, не разсъждават консервативно, не се вписват в остарели парадигми на мислене. И Слава Богу!

 

Георги Бърдаров: Кои по-малко известни автори, български и чуждестранни, са сред любимите ти?

Лъчезар Йорданов: Йоана Йорданова! Тя е все още ученик, а умее да създава яркост на образите, да придава дълбочина и психологизъм на текстовете. Помогна ми да допиша разказа „Пикник на езерния бряг”, понеже изпитвам проблем с конструирането на диалози. Аз описвах предимно обстановката и действията на героите, а тя диалозите. Мисля, че се получи силен текст. Всичко друго, което съм публикувал на сайта в продължение на една година, е чисто графоманство в сравнение с този разказ. Гордея се с Йоана. Някой ден тя ще бъде сред най-известните български автори. Убеден съм!

 

Георги Бърдаров: Какво четеш в момента?

Лъчезар Йорданов: Чета паралелно две, три, четири, пет, шест и повече книги. На нощното ми шкафче в момента ме чакат преполовени „Увод в литературната теория” на Тери Игълтън, „Пушки, вируси и стомана” на Джаред Даймънд и „Чамкория” на Милен Русков. На електронния четец имам около 48% оставащи до края на Стайнбековите „Гроздове на гнева”, за престоите по гари нося със себе си „Диаболични повести и разкази” на Владимир Полянов. В училище пък, при наличие на свободни часове, чета съвсем други неща. Не мога да се преборя с този мой книжен промискуитет и това е!

 

Георги Бърдаров: Имате ли кауза, свързана със създаването на вашия литературен сайт, и какви цели си поставяте в близко бъдеще?

Лъчезар Йорданов: Каузата ни е една: да популяризираме българската литература, което означава да популяризираме четенето. За да я следваме, в краткосрочен план сме намислили да зачестим срещите с писатели и представяния на нови книги; да се ангажираме с общественозначими дейности, свързани с повишаване на функционалната грамотност сред младите (това е по-скоро личната ми цел); да подаряваме книги. За първия ни рожден ден направихме томбола, в която участваха 242 жадни за нови четива хора. 27 късметлии получиха книга с оригинално посвещение и автограф. Какво по-хубаво от това!?

Автор на интервюто: Георги БЪРДАРОВ
Редактор: Иван ХРИСТОВ