Иван Хр. Христов: Стремим се да създадем една голяма общност, обединена около литература, култура и изкуство

Изминаха 7 или повече години, откакто един млад и пълен с идеи габровец – Иван Хр. Христов, се върна от университета в родния си град. Дойде в редакцията с Калоян Димитров (друг енергичен млад човек, и той с отлично образование), споделиха куп прекрасни и възторжени намерения, свързани с Габрово. Носеха един исторически филм с военно-патриотична тематика, искаха да го покажат на повече хора и не знаеха с кого да говорят за наемане на зала „Възраждане“. Сега Иван Хр. Христов е човекът, който най-добре знае кога е заета и кога свободна залата, да “уреди” ползването ѝ, защото работи като старши експерт в отдел “Култура и туризъм” в Община Габрово.

 

Бояна Пенчева: Г-н Христов, на 22 години много искахте да направите нещо за Габрово и ето, сега сте на точното място – в Общината. Това ли е Вашето място? Чувствате ли се полезен, така, както го мечтаехте?

Иван Хр. Христов: Да, измина доста време от първата ни среща. Тогава с моя приятел Калоян подходихме с голям ентусиазъм и в крайна сметка реализирахме това, което бяхме намислили, именно със съдействието на отдел „Култура“.

Относно думата „уреди“ – ужасява ме. Стремя се да бъда полезен най-вече на гражданите, а ако не мога – да съм достатъчно коректен с тях. Разбира се, има и такива, които злоупотребяват и смятат, че мога да „уредя“ наболелите им проблеми. Напоследък ставам все по-безкомпромисен към интересчийството.

И въпреки това, във времето ще се оцени дали е имало смисъл от моята дейност и престой в Община Габрово.

Като стана дума за Общината и отдел “Култура” преди малко повече от година попаднах в един сплотен екип и се чувствам на място. Това определено ми е липсвало. Но все още съм в процес на учене. Нямам достатъчно опит в административната и логистична работа. За да “вляза в час” по-бързо, ми помагат колегите от отдела и аз съм им безкрайно благодарен.

Бояна Пенчева: Наред с прекрасната съпруга и семейство Ви се случиха още хубави неща в личен план – три стихосбирки през три години – „Мигове на вълнения“ „Усмивка, смут и път“ и “Зоната на смирението”. И може би не по-малко скъпото за Вас начинание – литературният сайт „Тетрадката“. Аз например съм много привлечена от този метафорично-романтичен образ на „тетрадката“ в различните изкуства, може би заради едноименния филм по романа на Спаркс. Вие как избрахте името?

Иван Хр. Христов: В поезията също се уча всеки ден. Вероятно, ако не бях проявил интерес към нея и към писането въобще, днес нямаше да съм част от екипа на “Тетрадката”. Книгите ми са един път, който в известен смисъл получи своето продължение чрез литературния сайт Tetradkata.com.

Относно името – обединихме се около него, тъй като в ученическите  си години сме правили поетически опити най-често на последната страница на тетрадките си.

Бояна Пенчева: Да поговорим за „Тетрадката“ и за всичко, което прави нейният екип. Вижда се, че увличате все повече автори, днес преброих над 75. И много се впечатлих, че сте качили стихотворение на Жанет Михова – една прекрасна, с изящна образност поетеса, която последните години се въздържа (поне така мисля) да споделя поезията си с читатели. Твърде фин човек, който се отдръпна от публични изяви. Зарадвах се, че е в „Тетрадката“. Това е признание за сайта.

Иван Хр. Христов: Екипът, който се грижи за цялостната дейност на „Тетрадката“, се състои от 4 човека – Калоян Христов, Лъчезар Йорданов, Габриела Христова и моя милост. Авторите, с които работим, наистина вече наближават 80. За нас е изключителна чест, че сред тях са поетеси като Жанет Михова. Благодарим на нея и на всички останали, че ни се доверяват и че застават с имената си зад нашата кауза.

Освен да публикуваме техни произведения, ние държим много на мнението им по отделни въпроси. Често прибягваме до техните съвети или пък търсим умишлено критиката. Стараем се да разнообразяваме дейността си. Някога се получава, друг път – не особено. Сплотеността на екипа ни, контактите, които осъществяваме, ни правят все по-мотивирани. Главната ни цел е да създадем една голяма общност, обединена около литературата, културата и изкуството. Това обаче изисква много, много работа. Не знам дали ще успеем, но се радвам, че опитваме.

Бояна Пенчева: Ще употребя банална дума, но по-точна не намирам – Вие и екипът на „Тетрадката“ внимателно и с уважение прехвърляте мост от родените след 1990-та към родените преди 60, 70 и повече години габровски автори. Показвате изключително уважение към Дружеството на писателите, към литературния кръг отпреди Прехода, към всички много по-възрастни поети и писатели. В модерното ни време никой не губи време да зачита и надгражда – всичко започва „сега“ и от „мен“. Само от възпитание ли показвате уважение към литературната традиция в Габрово или сте убеден, че нещо от миналото трябва да се пренесе напред.

Иван Хр. Христов: Разбира се, че се отнасяме с уважение. Кои сме ние, че да не го правим. Те също проявяват уважение към нас. Приемствеността е изключително важна и трябва да съществува. А не мислим за това. Бързо съдим. Първично махваме с ръка и приключваме. Радвам се, че познавам тези хора и дори работим заедно. Ето – Минчо Г. Минчев е редактор на една от моите книги.

За да приключа с този въпрос – искам с категоричност да заявя, че ние не се изживяваме като наследници на литературен кръг в Габрово. Ние се опитваме да развиваме дейността си в национален мащаб, макар и да сме все още в самото начало.

Бояна Пенчева: Всъщност “Тетрадката” има или имаше наскоро рожден ден, но реално навърши 2 години? Какви бяха те за Вас – измъчени или страхотни, неуверени или много успешни…

Иван Хр. Христов: “Тетрадката” навърши две години през ноември. Две години, в които следвахме определени цели и успяхме да ги осъществим. Отбелязахме годишнината с поетическо четене в Литературния клуб на Столична библиотека. Включиха се Маргарита Петкова, Атанас Капралов, Георги Константинов, Анжела Димчева, Иван Христов, Амелия Личева, Петър Чухов, Ива Спиридонова, Георги Гаврилов, Теодора Тотева, Джина Дундова-Панчева, Невена Борисова, Атанаска Илинчева и Боряна Богданова. Както забелязвате, сред тях има и утвърдени имена, и много малка част от новото поколение талантливи български поети.

Така че мога да опиша тези две години като прохождащи, но и като страхотни заради положителните емоции, които изпитахме и създадохме и на други хора.

Бояна Пенчева: Направихте и национален конкурс с огромен брой автори и творби. Поддържате ли контакт с тези творци, какво всъщност е един литературен конкурс, не само състезание за награди?

Иван Хр. Христов: Да, това беше най-голямото предизвикателство пред нас след организирането на Националния литературен пленер “По пътеките на думите” – Боженци 2019. За да се реализира подобно начинание, преди всичко е нужен финансов ресурс и компетентно, безпристрастно жури. Ние намерихме и двете. Благодарим на всички наши спомоществователи, както и на журиращите, които ни подкрепиха в този важен момент. Без тях нямаше да се справим.

Наистина имаше много участници. Продължаваме да поддържаме контакт с някои от тях. Всъщност организирането на подобен конкурс е и риск. Първо има доста конкурси в България. Второ – малко са тези, които не са опорочени. Аз мисля, че като за начало се справихме сравнително успешно. По-важно е обаче какво мислят всички, към които е насочен конкурсът, както и литературната гилдия.

Горди сме, че церемонията по награждаването беше в Габрово.

Бояна Пенчева: В “Тетрадката” има  отделено място и за проблемни теми – в езиковедската рубрика водите диалог по актуални въпроси.

Иван Хр. Христов: Да, защото много често употребяваме думи, чието значение всъщност не знаем. Добре е, че утвърдени учени специалисти публикуват при нас свои текстове. Добър пример за това е доц. Надежда Сталянова от СУ “Климент Охридски”.

Бояна Пенчева: Като че ли наложих тон на разговора, а идеята ми беше да Ви попитам между Коледа и Нова година щастлив ли сте в „малък, застаряващ“ град, съжалявате ли за нещо, идва ли ви понякога на ум да захвърлите всичко, да си грабнете семейството и да избягате… или научихте нещо за Смирението? В „зоната на смирението“ ли намират комфорт и равновесие?

Иван Хр. Христов: Не мога да знам как би протекъл животът ми на друго място. Обичам Габрово. Затова понякога изпитвам гняв и се чувствам безсилен пред дребнавостта и отявлената комплексарщина. За съжаление, тя се среща и сред представители на културните среди. Единственото ми спасение в такива случаи е чувството за хумор, с което се опитвам да подхождам.

Намирам комфорт преди всичко когато съм в компанията на семейството ми. Неговата подкрепа и усмивката на дъщеря ми – са моят двигател.

Автор на интервюто: Бояна Пенчева (Вестник “100 вести” )

* Интервюто е публикувано в бр. 248 от 30. 12. 2019 г. на в. “100 вести”

TetraDkaTa