Георги Бърдаров: Живеем в най-благодатното време в цялата човешка история, в което всеки ден имаме хиляди нови възможности, а България наистина е прекрасно място за живеене. Всичко останало е просто манипулация

Георги Бърдаров е роден на 06. 04. 1973 г. в с. Кулата. Завършил висше образование климатология и хидрология в СУ „Св. Климент Охридски“. Доц. д-р в Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Специалист по етно-религиозни конфликти. Зам.декан на Геолого-географския факултет в СУ и ръководител на катедра „Социално-икономическа география“. Автор на научната монография „Имиграция, конфликти и трансформация на идентичности в ЕС“, изд. „Едикта“ и на книгата „27 велики футболни истории“, изд. „Сиела“. Създател и ко-водещ на най-успешния в България курс по презентационно и словесно майсторство, създател и ко-водещ на формата „Университет на успеха“.

Автор на най-четения български разказ в интернет „За петата ракия или колко е хубав живота“. Победител в първото интелектуално риалити в България за писатели „Ръкописът“. Автор на романа „Аз още броя дните“, изд. „Сиела“, излязъл през 2016 г. Романът спечели наградата за литературен дебют на литературен клуб „Перото“.

Президент на Университетски клуб по петанк.

***

Tetradkata.com: Какво е за вас литературата?

Георги Бърдаров: Един свят, който изглежда измислен, но е по–истински от истинския и ни прави по-добри, по-хуманни, повече човеци. Говорим, разбира се, за стойностната литература.

 

Tetradkata.com: Добихте популярност като писател с вашия разказ „За петата ракия или колко е хубав животът”. На какво се дължи този успех?

Георги Бърдаров: Написан е простичко, с огромна любов към хората в двете махали, и ни показва, че всички сме толкова еднакви, че всяко едно разделение, особено пък на религиозна основа, е просто една манипулация.

 

Tetradkata.com: Село Гоздьовица, в което се развива действието на разказа, може ли да се нарече еманация на българското село? „Грохнали” къщи и „полуживи” старци изживяват последните си дни…

Георги Бърдаров: На българското село днес, да, но всичко е много динамично в живота, не смятам, че българското село е умряло завинаги. Ще се възроди, разбира се не във формата от миналото, но ще се възроди със сигурност.

 

Tetradkata.com: Според вас възвръща ли се интересът на съвременната българска литература към родното село?

Георги Бърдаров: По-скоро се възвръща интересът на хората към родното, чистото, изконно българското, чийто ярък представител е българското село.

 

Tetradkata.com: Темата за етническата толерантност и интеграция е константен елемент във вашите произведения. Към какво е толерантен най-вече българският народ?

Георги Бърдаров: Не само в моите произведения, а и в моя живот, приел съм това като мисия и я представям навсякъде, включително и чрез работата си на преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Бългаският народ е толерантен, но за съжаление в последните години е много толерантен към простотията, към манипулацията, към посредствеността във всичките й измерения.

 

Tetradkata.com: А изпитва ли българинът нулева толерантност към нещо?

Георги Бърдаров: Не знам, ние сме търпелив народ с всичките си недостатъци и предимства от това.

 

Tetradkata.com: Кои са най-ценните уроци по география, които вашите читатели могат да научат от „Аз още броя дните”?

Георги Бърдаров: Те не са по география, а по хуманност. Книгата има едно много важно послание: всички ние, бели, черни, жълти, европейци, африканци, азиатци, християни, мюсюлмани, юдеи, сме хора, абсолютно еднакви. С еднакви страхове и надежди, с еднакви слабости и мечти, с еднакви емоции и чувства. И всяко едно разделение на етническа, религиозна, дори и расова основа се прави с една единствена цел- да бъдем манипулирани и използвани. А най-лесно на тази земя е да се убие човек. Много по-лесно е, отколкото да се убие бръмбар или мравка. За да убиеш бръмбар или мравка, е необходимо някакво физическо усилие, да вдигнеш ръка или крак, човек може да бъде убит с една единствена дума!

 

Tetradkata.com: Смятате ли се за литературен наследник на Иво Андрич?

Георги Бърдаров: Аз не обичам тези сравнения. Аз съм си аз. Имам достатъчно самочувствие, но мога да бъда сравняван с такъв голям, световен писател като Иво Андрич едва когато постигна неговите успехи.

 

Tetradkata.com: Обект на литературната география е пространството в света на художественото слово, а неин предмет – различни физикогеографски и антропологични проявления. Как бихте определили най-точно – с помощта на географски понятия – обекта и предмета на литературната география във вашия роман „Аз още броя дните”?

Георги Бърдаров: Обектът са хората, предметът -безумното, манипулативно разделение между тях!

 

Tetradkata.com: Вие сте геодемограф. Демографската ситуация в България е критична. Родните медии многократно констатираха катастрофичните размери на демографския проблем, но като че ли не успяха да убедят властимащите, че той е национален приоритет. Възможно ли е съвременната ни литература да поведе и да разпали диалога между управляващите и обикновения човек при търсене на изход (или по-благоприятен развой!) на кризата?

Георги Бърдаров: Литературата и изкуството като цяло са много над политиката, много повече от нея. Те са призвани да водят обществата напред, да задават посоката, да бъркат с пръст в раните и да ги лекуват.

 

Tetradkata.com: Значи това е възможно според думите ви. Тогава няма ли литературата ни да стане някак по-мрачна, по-апокалиптична? И това как ще се отрази на възприемането й от българския читател?

Георги Бърдаров: А вие не мислите ли, че литературата ни, имам предвид съвременната ни, и без това си е много мрачна. Аз съм оптимист както за България, така и за бъдещето на света. Живеем в най-благодатното време в цялата човешка история, в което всеки ден имаме хиляди нови възможности, а България наистина е прекрасно място за живеене. Всичко останало е просто манипулация.

 

Tetradkata.com: Назовете три книги, които бихте препрочели.

Георги Бърдаров: „Сто години самота“ на Маркес, „Пътеводител на галактическия стопаджия“ и „Тримата мускетари“ на Дюма.

 

Tetradkata.com: Бихте ли споделили каква е личната ви мантра?

Георги Бърдаров: Наистина няма невъзможни неща в този живот и всичко и единствено зависи само от нас.

 

Tetradkata.com: Какво ще пожелаете на читателите на Tetradkata?

Георги Бърдаров: Бъдете осъзнати и будни, не се оставяйте да ви манипулират и обясняват колко ужасен е светът, колко гадна е България и как всичко е черно, а бъдещето апокалиптично…, борете се за себе си и за мечтите си всеки ден, всеки час, всяка минута. Животът наистина е прекрасен!

 

* Заглавно изображение: БНР

TetraDkaTa