В навечерието на думите – Валентина Радинска

В навечерието на думите просто разбирам – Боже, толкова много се боиш от високото! Ризата облачна на небето раздирам – душата си да превържа: кървят в мен посоките… Просто виждам – миражите потънаха тихо в мъглата. Нищичко не остана от рисунките им красиви. Реален е февруари… Реално гледаш в земята… Прочетете повече…

Беше дъждовна нощта – Валентина Радинска

Беше дъждовна нощта… Онази нощ беше дъждовна. Хлад нахлуваше в стаите, пукаха тихо стените… Само теб и дъжда – нищо друго не помня. Като свещичка в шепите нося това през дните… Колко вода изтече, колко рани не заздравяха, колко мълчания и тишини гнездо в душата ми свиха… Колко любов и Прочетете повече…

TetraDkaTa