Животът ни като софра, със винените чаши, с петната мазни от храна, с нечистото и прашното. Калта по белия килим… Фалшивата ни слава… И ний – преситени мълчим, докато го предаваме. Посели сме слова, които няма да покълнат, предем несръчно, без душа. Стои сурова вълната! Студени куките мълчат, останали без Прочетете повече…
Живеем в турбулентно време. В резултат на това сме изправени пред световни проблеми – набиращия мощ тероризъм, киберпрестъпността, глобалното затопляне и др. Ключът към разрешаването на подобни проблеми и предотвратяването на световни катастрофи е образованието. Съвременното образование е призвано да бъде носител на надеждата за едно по-добре устроено бъдеще. Бъдеще Прочетете повече…
Понякога погледът ти е като чужд език. Опитвам се да го разчета, а не разбирам почти нищо. Чувствам се като пътешественик в непозната страна. Вървя по улицата на забутано селце. Търся къде да пренощувам. Знам само няколко основни думи: здравей, довиждане, хляб, вода, наздраве, колко, благодаря, гладен, къде, книга, да, Прочетете повече…
Всяка вечер навиваш мислите като механично ключе на детска играчка очакваш да засвири, да отпътува, да отмери малко от живеенето ти в своето движение – от другата страна на стената се прожектират само сенки с надеждите си за образи от миналото. И като морето събираш със всеки сън чертите на Прочетете повече…
Не говори! Рисувам ти любов – Внезапна, премълчавана, последна, онази, за която си готов над пропасти бездънни да ме следваш. Не са ми нужни цветове за нея, за нашите очи е светлина, на тъмно ние с тебе я живеем – на тъмно се живее любовта. Рисувам ти любов, не говори! Прочетете повече…
Тя много ми стяга. Чувствам, че ще се пръсне. И има много невидими бодли, които падат само от топлината ласката. Нещо отвътре напира през нея и иска да излезе навън… Тя държи същността ми в цялост, за да си бъде на мястото. Омотала ме е като дебело зебло. Под нея Прочетете повече…
Мечтателите може и да умират, но мечтите никога. Iron Maiden Магмар Стивънсон беше на четиринадесет. Преди половин година бе диагностициран с една много рядка и коварна болест. Спинална мускулна атрофия. Тази пуста болест прикова момчето на инвалидна количка. Постепенно мускулите на крайниците му започнаха да отказват работа за организма му. Прочетете повече…
Тя се наведе към него, протегна врат и източи устните си напред – в неприятна фунийка. Защо, по дяволите, прави така? – за миг си помисли той и също се наведе напред, обзет от недоволство. Докато главата му се приближаваше към нейната, той притвори очи, защото беше от хората, които Прочетете повече…
„Няма да те изоставя, ако и ти не ме изоставиш” С тези думи завършва последната сцена между Кевин и Горди Алън в новия роман на американската писателка Хелън Дънбар. Това е една прекрасна прочувствена история за силата да оцелееш след трагедия и да излезеш от затвора на травмиращото си детство. Прочетете повече…
Несъмнено това е сборник, изпълнен с разкази, които събуждат известен размисъл за ежедневието, но представени чрез похвата на иновативен вид осъвременена вълшебна приказка. Книгата е приятно четиво с интересни идеи и загатнати общочовешки истини. Вълшебно преживяване с кралица, оплакваща идеалистичната душа на своя дядо, крайностите на женската суета, преобърнати суеверия, Прочетете повече…