Бих искала да бъда непозната, безименна за този грешен свят, да не дължа услуга и отплата, и всички чужди нужди да заспят, да бъде като сън – за миг поне, да чувам само своите копнежи, и вятърът далеч да отнесе на хората безумните брътвежи. Да бъде само моя тишината и Прочетете повече…
Когато самотата е квадрат с четирите си ъгъла се вглежда навътре в себе си и своя свят – света на мъртвите надежди. Когато е триъгълник мълчи, защото се страхува от гласа си и слуша тишината как звучи и как горчилката си бавно ръси. А друг път, съвършена като кръг, чертае Прочетете повече…
Не ми се спи… Така не ми се спи! Да те сънувам вече никак не умея… А времето рисува без бои – директно върху спомена вилнее. И избледняват твоите черти, макар че често ме болят отвътре! Неказаните думи трополят в тъгата на безсънното ми утро. Мълчанието дали ще си простим? Прочетете повече…
Тази трева е висока, шуми реката и я храни с хладната си кърма. И светулка пробожда мрака с невидимия си корем. Зеница, обрамчена от витите мигли на вечерта, тя светва. Изгасва. Светва. Изгасва. Иска ми се да видя къде отнася своя фенер, той пуска искри към добре зарития въглен на Прочетете повече…
– Чакай сега. Нали трябваше да е изчезнало вече? – Да, сър! Щяхме да го изчезнем, но… – Бяхме го изчезвали преди 50 години, нали? – Ту изчезва, ту се появява, сър! – Казаха ми , че било изчезнало миналия месец! – Казахме, че то само ще изчезне, сър! Ние Прочетете повече…
Под върха на Зелената планина има една стара къща с малък кръгъл купол. В нея живее астрономът Солвестър. Той има дълга бяла брада и малко прилича на Дядо Коледа. Даже някои хора мислят, че Силвестър и Дядо Коледа са братовчеди. Когато нощта се спусне над планината, Силвестър отваря купола на Прочетете повече…
Прибирам се след хиляди копнежи. Мечтаех си отдавна за това. Не ми палете лампи! Замълчете! Да вляза в себе си, да разбера! Отвътре да почувствам без остатък на моя собствен смисъл същността! Отлагах го в торпедото на дните – не чувах и не виждах досега… Немилостиво темпото пленява душите ни Прочетете повече…
Животът ни като софра, със винените чаши, с петната мазни от храна, с нечистото и прашното. Калта по белия килим… Фалшивата ни слава… И ний – преситени мълчим, докато го предаваме. Посели сме слова, които няма да покълнат, предем несръчно, без душа. Стои сурова вълната! Студени куките мълчат, останали без Прочетете повече…
