Всяка вечер навиваш мислите – Нели Кирилова

Всяка вечер навиваш мислите като механично ключе на детска играчка очакваш да засвири,  да отпътува, да отмери малко от живеенето ти в своето движение – от другата страна на стената се прожектират само сенки с надеждите си за образи от миналото. И като морето събираш със всеки сън чертите на Прочетете повече…

Рисувам ти любов – Яна Вълчева

Не говори! Рисувам ти любов – Внезапна, премълчавана, последна, онази, за която си готов над пропасти бездънни да ме следваш. Не са ми нужни цветове за нея, за нашите очи е светлина, на тъмно ние с тебе я живеем – на тъмно се живее любовта. Рисувам ти любов, не говори! Прочетете повече…

Кожата, в която живея – Мирела Костадинова

Тя много ми стяга. Чувствам, че ще се пръсне. И има много невидими бодли, които падат само от топлината ласката. Нещо отвътре напира през нея и иска да излезе навън… Тя държи същността ми в цялост, за да си бъде на мястото. Омотала ме е като дебело зебло. Под нея Прочетете повече…

Пикник на езерния бряг – Лъчезар Йорданов, Йоана Йорданова

Мечтателите може и да умират, но мечтите никога. Iron Maiden Магмар Стивънсон беше на четиринадесет. Преди половин година бе диагностициран с една много рядка и коварна  болест. Спинална мускулна атрофия. Тази пуста болест прикова момчето на инвалидна количка. Постепенно мускулите на крайниците му започнаха да отказват работа за организма му. Прочетете повече…

Мечката – Калин Терзийски

Тя се наведе към него, протегна врат и източи устните си напред – в неприятна фунийка. Защо, по дяволите, прави така? – за миг си помисли той и също се наведе напред, обзет от недоволство. Докато главата му се приближаваше към нейната, той притвори очи, защото беше от хората, които Прочетете повече…

Изгубените мечти в безвремието от спомени и силата на братската любов във „Времето отвътре” на Хелън Дънбар – Йоана Йорданова

„Няма да те изоставя, ако и ти не ме изоставиш” С тези думи завършва последната сцена между Кевин и Горди Алън в новия роман на американската писателка Хелън Дънбар. Това е една прекрасна прочувствена история за силата да оцелееш след трагедия и да излезеш от затвора на травмиращото си детство. Прочетете повече…

Очилата, гледащи през мъглата на загадките и ежедневието в „Очила” на Иво Сиромахов – Йоана Йорданова

Несъмнено това е сборник, изпълнен с разкази, които събуждат известен размисъл за ежедневието, но представени чрез похвата на иновативен вид осъвременена вълшебна приказка. Книгата е приятно четиво с интересни идеи и загатнати общочовешки истини. Вълшебно преживяване с кралица, оплакваща идеалистичната душа на своя дядо, крайностите на женската суета, преобърнати суеверия, Прочетете повече…

И още нещо – Яна Вълчева

Помниш ли ме? Зная, че ме помниш. Как ли се забравя тишина? Там, където някой те е стоплил винаги ухае на тъга. Там, където някой те е чакал пътищата още те следят, опустяват гарите без влакове, нощите отказват да заспят… Страх те е навярно от сълзите ми- аз не плача. Прочетете повече…

Яна Вълчева

Яна Вълчева е родена през 1980 г. Живее и твори в любимия си Бургас. Първата ѝ книга „Дишам спомени” излиза през 2010 г. и е представена на  Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет”. Нейни стихове са публикувани в различни поетични сборници – „Приятели в поезията”, „Море”, „Всичко за майка Прочетете повече…

Разплаканото дървено око – Мирела Костадинова

Стоя сама в ателието. Чакам някакви хора, нарочили се за приятели, които после ще потънат във времето. С Нероновска надменност, защото вече нямат интерес. Думи… Лицемерия… Поклони… Но ги чакам. Човек има тази ненормална потребност да се убеждава уж докрай, и отново докрай, в безсмислието на наивното си доверие… Гледам Прочетете повече…

TetraDkaTa