Ти можеш да ме имаш чак утре… А сега: тъгувай ме, любима, с най-зимната тъга! Сама пред стъклописа замръзнала анфас: тъгувай мойте мисли, усмивка, пръсти, глас… Аз смътно ще те чувствам по въздуха стипчив. Тъгувай ме със устни. Но повече – с очи! И знай, че бродя тихо там някъде Прочетете повече…
Продължи навътре. Събуди цветовете: раздвояват се от облака до зеницата, от земята до ириса – оттенъци на слабост, силуети без сърцевина: понеси слепотата, която следва. Видяното се превръща във фигура, в игра, която те оставя без ходове, без сетива. Автор: Александър ХРИСТОВ * Изображение: www.stihovebg.com
Бих искала да споделя с читателите на Тетрадката за един неочакван лингвистичен проблем, пред който се изправих, докато подготвях за печат книгата си Power of Public Speech. В нея описвам съдебния казус с наименованието на сладкиша „Негърче“, който читателите на Тетрадката познават от публикацията „Ядем ли малки негърчета“ . Съдебният Прочетете повече…
Зимно и тихо – в душата ми бяло – твоите стъпки през февруари. Тръгваш от мен, а снегът ги поглъща – вече не знаеш как да се връщаш. Снежната нишка на февруари тихо и зимно в душите ни пари – пак ни събира и ни разделя, нямат край нито начало Прочетете повече…
Антиутопията „Прекрасният нов свят” пророкува някои аспекти от живота в двадесет и първия век. Почти столетие измина откакто романът на Олдъс Хъксли е публикуван за пръв път, но описанията в него до голяма степен отразяват днешната девалвация на човешките ценности в условия на социално разделение. „Прекрасният нов свят” е място, Прочетете повече…
Няма българин, който не само да не е чувал, а и да не е употребявал в последните години думата джендър. Тази лексема си проправи път в публичния език благодарение на социалните дебати по различни актуални теми, включително широкото обсъждане на Истанбулската конвенция в медии, информационни агенции, сайтове, форуми и публични Прочетете повече…
знам че има много жени които никога не са били обичани и мъже които не са били с жена деца които сънуват под кофите за смет майки които са били изоставени от майките си познавам болката на този свят и знам че човек е роден за обичане знам че има Прочетете повече…
Детето в мен не иска да заспи напразно му разказвам приказки заплашвам го със Торбалан прегръщам го успокоително и го завивам презглава минават нощи дни години но все така детето в мен не иска да заспи навярно го е страх че няма никога да се събуди Автор: Петър ЧУХОВ Прочетете повече…
Най-доброто фентъзи е написано на езика на сънищата. Живо е, докато сънищата са живи, по-реално от реалното… поне за момент… онзи дълъг вълшебен миг, преди да се събудим. Фентъзито е сребристо и алено, индигово и небесносиньо, обсидиан, покрит със злато и лапис лазули. Реалността е шперплат и пластмаса, обвити в Прочетете повече…
