Есенно – Мирела Костадинова

Тя идва винаги от планината. Наблюдавам я през прозореца си още през септември. Настъпва лекичко и предпазливо. После става сигурна. Побира върху едно листо толкова цветове и оттенъци… Жълти пръски, зелени петна, кафяви точици, ръждиви драскотини… Тя мъдро се вглежда във всяка незначителност. Огражда се самотна в шушулки и кутийки. Прочетете повече…

Коледна размяна – Елена Павлова

На ужасния вредител и подстрекател. Ти си виновен!   С мен ли си? Дръж се. Знам, че ти се вие свят. От кръвозагубата е. Дръж се, не заспивай! Още малко остана! Кра… Точно така, красива си. Най-красивата жена, която съм виждала. О, тези съвършени крака! Те първи ми привлякоха вниманието, Прочетете повече…

Из “Мечката и други разкази” (предговор и избрани цитати от Калин Терзийски)

Най-накрая стигнах до убеждението, че това, което прави един писател именно писател, е фактът, че той пише. Ама че празни приказки! – ще си кажете. Но не. Случва се така, че когато някой човек страшно, страховито много се задълбочи в мисленето за нещо, започват да му хрумват разни мисли, които, Прочетете повече…

Таванът – Мирела Костадинова

Към него се катеря дълго, за да бъда по-близо до звездите, отколкото до хората. Търся небесната хубавица Алдебаран… Взирам се до ослепяване в далечното… Таванът е най-високият връх, на който мога да отида, за да си поговоря с луната, слънцето и птиците. За човешкото и безчовечното. За видимото и невидимото. Прочетете повече…

Видеокасети – Бранимир Събев

Стилиян Калчев беше най-обикновен човек, работещ в химкомбинат “Свилоза” от седемнайсет години като кипаджия. Така се наричаха на жаргон ел-техниците, зачислени към отделение КИП и А[1] в предприятието. За своите четиридесет и една години изглеждаше състарен поне с десет години. Заклет ерген, Калчев живееше сам-самичък в тухлената си гарсониера в Прочетете повече…

Абнорми – Лъчезар Йорданов, Йоана Йорданова

1. Беше раздразнен от леко ужилване. Когато премести погледа си върху мястото на раздразнението, видя забита игла в изпъкналата на дясната му ръка вена. Иглата бе свързана с пластмасова тръбичка. „Система за интравенозна инфузия,” помисли си той.  С периферното си зрение виждаше очертанието на крушовидно задниче. Докато успее да се Прочетете повече…

Момичето, което се влюби във влак – Елена Христова

Тя се влюби във влак и със сигурност знам, че обича до смърт железата му тежки. Окупирайте гарите, Тя е някъде там. Януари е хищен и зъл по човешки. Тя е гола в студа. Тя самата е студ от очакване влакът да почне да диша. От години го гали с Прочетете повече…

Дългите отсъствия – Мирела Костадинова

Ти, който минаваш по пътя, мислиш ли си за тях? За тези, които ги няма. Става ли ти лошо, когато усетиш, че някой е забегнал? Изгребва ли ти се душата с дървен кутел? От липси! Плачеш ли като мен? Дългите отсъствия смразяват. И погубват. Те са най-опасни за любовта. Все Прочетете повече…

С последен спазъм на езичница – Жанет Михова

С последен спазъм на езичница, танцувала – до дъх и в транс, полягам в бездна … Неприлично е, но и животът е миманс. С последни сили – от приличие, търпя съседства и съдба. Съдбовно,  грохотно  различна съм от прилежащата тълпа. По съвест тънка, необяздена и  кротка  –  в мрак и Прочетете повече…

Воал – Калоян Христов

Без дрехи – облечена от чувства, без грим – обляна във сияние, под пурпурен воал мърда светлина, под пурпурен воал се разпали огън, под пурпурен воал се създадоха желания. Във тебе две неща озряха – моят пристан и твоите мечти. Автор: Калоян ХРИСТОВ * Изображение: www.pixabay.com

TetraDkaTa