Авторите
Прибирам се – Румяна Попова-Бакърджиева
Прибирам се след хиляди копнежи. Мечтаех си отдавна за това. Не ми палете лампи! Замълчете! Да вляза в себе си, да разбера! Отвътре да почувствам без остатък на моя собствен смисъл същността! Отлагах го в торпедото на дните – не чувах и не виждах досега… Немилостиво темпото пленява душите ни Прочетете повече…
Авторите
Софра – Елена Христова
Животът ни като софра, със винените чаши, с петната мазни от храна, с нечистото и прашното. Калта по белия килим… Фалшивата ни слава… И ний – преситени мълчим, докато го предаваме. Посели сме слова, които няма да покълнат, предем несръчно, без душа. Стои сурова вълната! Студени куките мълчат, останали без Прочетете повече…
Авторите
Воля, мир, подем – Лъчезар Йорданов
Живеем в турбулентно време. В резултат на това сме изправени пред световни проблеми – набиращия мощ тероризъм, киберпрестъпността, глобалното затопляне и др. Ключът към разрешаването на подобни проблеми и предотвратяването на световни катастрофи е образованието. Съвременното образование е призвано да бъде носител на надеждата за едно по-добре устроено бъдеще. Бъдеще Прочетете повече…
Авторите
Опознаване – Иван Димитров
Понякога погледът ти е като чужд език. Опитвам се да го разчета, а не разбирам почти нищо. Чувствам се като пътешественик в непозната страна. Вървя по улицата на забутано селце. Търся къде да пренощувам. Знам само няколко основни думи: здравей, довиждане, хляб, вода, наздраве, колко, благодаря, гладен, къде, книга, да, Прочетете повече…
Авторите
Всяка вечер навиваш мислите – Нели Кирилова
Всяка вечер навиваш мислите като механично ключе на детска играчка очакваш да засвири, да отпътува, да отмери малко от живеенето ти в своето движение – от другата страна на стената се прожектират само сенки с надеждите си за образи от миналото. И като морето събираш със всеки сън чертите на Прочетете повече…
Авторите
Рисувам ти любов – Яна Вълчева
Не говори! Рисувам ти любов – Внезапна, премълчавана, последна, онази, за която си готов над пропасти бездънни да ме следваш. Не са ми нужни цветове за нея, за нашите очи е светлина, на тъмно ние с тебе я живеем – на тъмно се живее любовта. Рисувам ти любов, не говори! Прочетете повече…
Авторите
Кожата, в която живея – Мирела Костадинова
Тя много ми стяга. Чувствам, че ще се пръсне. И има много невидими бодли, които падат само от топлината ласката. Нещо отвътре напира през нея и иска да излезе навън… Тя държи същността ми в цялост, за да си бъде на мястото. Омотала ме е като дебело зебло. Под нея Прочетете повече…
Авторите
Пикник на езерния бряг – Лъчезар Йорданов, Йоана Йорданова
Мечтателите може и да умират, но мечтите никога. Iron Maiden Магмар Стивънсон беше на четиринадесет. Преди половин година бе диагностициран с една много рядка и коварна болест. Спинална мускулна атрофия. Тази пуста болест прикова момчето на инвалидна количка. Постепенно мускулите на крайниците му започнаха да отказват работа за организма му. Прочетете повече…
Авторите
Мечката – Калин Терзийски
Тя се наведе към него, протегна врат и източи устните си напред – в неприятна фунийка. Защо, по дяволите, прави така? – за миг си помисли той и също се наведе напред, обзет от недоволство. Докато главата му се приближаваше към нейната, той притвори очи, защото беше от хората, които Прочетете повече…