Не обичаше мусака. Всъщност тази огромна порция бе последната, която остана. Имаше още картофи, но каймата най-после свърши. Какво облекчение. Малко само да се напъне и няма да й се налага до края на живота си да опитва нещо подобно. Последен спомен от онова отвратително говедо, което се прибираше и Прочетете повече…
На Али Алиев и всички от Шумен Община Шумен и Шуменски Университет „Еп. Константин Преславски” обявяват лауреатите на тазгодишния литературен конкурс „Магията на Словото” в следните категории: Валерия Лазарова – стихосбирка Нора Богомилова – поезия Максим Царев – роман Боряна Сярова – критика Емануил Хинков – импресии и есета Прочетете повече…
Дружеството на писателите в Габрово се учредява на 20 април 1973 г. по решение на бюрото на Съюза на българските писатели като първо в провинцията за цялата страна. Негови учредители са седем редовни и девет спомагателни членове. Първи председател на дружеството е Станислав Сивриев, а секретар Димитър Стефанов. На 26 Прочетете повече…
Дюлгеринът влезе в кръчмата, поръча кана вино и седна в ъгъла, близо до бумтящата печка. Току-що се бе върнал от гурбет. Всяка година, щом запролети, поемаше нанякъде – по различни краища и различни градежи. Съселяните му не знаеха как намира работа, изглежда още от предната година уговаряше следващата. Наля си Прочетете повече…
1. С мастило от дъждовни капки по кленов лист писмо ти пиша, а Страшното в тила ми диша и шепне с яростта на хищник, останал без храна години: „Ти не разбра ли, той замина!” 3. 2. Окрадох слънцето по пладне за тебе топлина да имам, но в мен е Прочетете повече…
Роботът София се прибра у дома си на 10 етаж в ж. к. „Люлин“ след изморителния работен ден. – Привет, скъпи – поздрави тя своя съпруг, киборга Стоян, който в това време зяпаше телевизора и смучеше бира направо от бутилката. – Здрасти – отвърна той с равен глас. Тези традиционни Прочетете повече…
Задръж ме в себе си поне минута, в мислите ти волна да се скитам, да дишам на сърцето ти във скута и като рой светулки да отлитам. В прегръдката задръж ме бездиханна, под пръстите ти нежно да изтичам, по устните ти в сладостта уханна, на медени усмивки да се стичам. Прочетете повече…
В тъмната лятна нощ на небето грееше голяма жълта месечина. Звездите светеха като малки скъпоценни зрънца. Повяваше лек ветрец. После затихваше. В гората всички спяха. В далечината само се чуваха щурци, които свиреха със своите пилички. На върха на стария дъб бухалът четеше книга. Използваше лунната светлина за нощна лампа. Прочетете повече…
Противоречивата фигура на гения в едноименния шедьовър на Ранд е пример за онзи образ, който всички поради една или друга причина споменаваме – в ежедневието си, по време на официални събития или в най-обикновен разговор на улицата. Това е една съвременна, макар и преувеличена форма на онзи, който спасява света Прочетете повече…
