Излишните хора в пространството на руската драматургия от XIX век – Людмил Димитров

Излишните хора Иванов: Умирам от срам при мисълта, че аз, здрав, силен човек, станах нещо като Хамлет, нещо като Манфред, нещо като излишните хора… дявол знае като какво! Има жалки люде, които се ласкаят, ако ги нарекат хамлетовци или излишни, но за мен това е позор! Чехов, „Иванов“ (1887) Федя: Чуй Прочетете повече…

Нови стихотворения – Георги Константинов 

ПОЗВОЛЕТЕ МИ ДА СЕ УЧУДЯ…   Колумб потърси път за Индия, но откри Америка. Ябълката на Нютон подсказа Закона за гравитацията. Айнщайн беше атеист, но изрече думите, че Вселената е Бог. Някак двойнствен е и викът за справедливост – най-много несправедливости се правят, когато се възстановява справедливостта… И още нещо. Прочетете повече…

На какво е празник 24 май? – Алек Попов

Предмет на всеки празник, на всяко голямо честване, стават по принцип събития, които излизат от рамката на нормално установеното. Изключителни случки: подвизи, чудеса, избавления. Когато нещо толкова обикновено и широко разпространено като буквите стане повод за празник, човек започва да се чуди, дали зад тържествената фасада не се крие всъщност Прочетете повече…

Любовта към езика е действие, а не състояние – Надежда Сталянова

Да се грижиш за родния си език не означава да размахваш заклеймяващо насочен пръст срещу новите явления в него. Да съхраниш удоволствието от родната, майчината реч не се получава със законови текстове или организирани кампании. Взаимоотношенията ни с езика са лични, близки, тихи, неагресивни. Езиковата култура няма бутон за задействане за един Прочетете повече…

Нещо – Петър Чухов

“Нещо като нож…” У. Сароян Нещо като теб което си играе в сънищата ми рита разума по кокалчетата пищи като линейка събира цветове и песъчинки от пустините на пясъчни часовници Нещо като теб което хвърля огледала и коледни играчки великденски яйца и сенки по неизмитите прозорци Нещо като теб усмихнато Прочетете повече…

Безименният – Атанас Капралов

Страхливците са там отзад – те ще живеят сто години… А ти си в бомбения ад с присъда ясна – да загинеш. Като дивак, загубил ум, пълзиш и стреляш, псуваш, храчиш… Но смъртоносният куршум да те пожали? Няма начин. Той блъсва твоето чело̀ със скоростта на тишината и ти, чуплив Прочетете повече…

Вечерта опитва да напомни за себе си – Амелия Личева

Вечерта опитва да напомни за себе си с лекия вятър и белите облаци, но слънцето не се предава и с по-силен блясък очертава фигурите. Вървим до живия плет, отделящ реката и крайбрежните заведения, чува се забравена музика, която става все по-силна, втренчвам поглед в квадрата, който мога да очертая с Прочетете повече…

Човек с увреждания използва инвалидна количка, или отново за политическата коректност в езика ни – Надежда Сталянова

Повод за настоящите разсъждения е фактът, че през миналата година депутатите заличиха думата „инвалид“ от българското законодателство. Именно чрез премахването на тази дума се смята, че социалната интеграция на хората с увреждания ще бъде улеснена. Целта на заличаването на термина „инвалид“ от българското законодателство е да допринесе за преодоляването на стереотипното мислене за Прочетете повече…

Цвят от глухарче – Олга Клисурова

Първо видях погледите на минувачите. Гледаха го с насмешка, а той вървеше и си подсвиркваше. Усмихваше се на всеки, сваляше шапката си с театрален жест и поздравяваше. Беше набрал глухарчета и даваше на всяка жена, минаваща покрай него. Те рядко ги вземаха, поглеждаха го уплашени и продължаваха забързано по дългия Прочетете повече…

Някъде вече написах – Невена Борисова

Някъде вече написах,  може би на дланта си единствено, как ненавиждам тези сънища, как ме дълбаят – кладенец във дюлева градина. И вместо под шарена дървесна сянка,  аз съм тук, във кладенеца потопена,  в гущерово мляко, и плаша себе си и жадните деца. Потопена, аз те сънувам другояче,  чертите ти Прочетете повече…

TetraDkaTa