И какво си казахте с природата на тръгване?
Влюбена в теб,
влязла под кожата ти,
леко обидена, че я напускаш
и се отдаваш на една друга генетика –
в нея няма закони, законодатели, учени.
Всичко се свежда до най-простичкото търпение
да наблюдаваш поповите лъжички в краката си,
без да изпитваш ревност,
че освободена от последния си човек,
любовта се повтаря –
с тънко камшиче,
неразтворима в хаоса от телца
и щастливо ненужна.

Червена книга на изчезващите бележки

Ти си младият човек с одраскани колена,
който чертае тебеширена дама.
Но с годините камъчето често отскача и не на шега
пада в очертанията на непознатото.
Нямаш избор и като тих чужденец,
ошушкан до дъно от липсата на езика,
говориш, но с всяка дума мълчиш
и се заравяш, и потъваш в своето никъде.
Ти си този, който подскача от крак на крак
и крещи под прозореца на света “Мамо!”.
А наоколо гъмжи от големи закъснели деца
и разбираш, че сред тях си неразпознаваем.
Златният век на сърцето ти се топи.
Заменяш цялото царство на разума за една рана,
която някой би излекувал мило както преди
с кратка бележка – “Чакам те!”.

Ябълкова литургия

Вече мога да обясня възкресението на Исус –
заставам под младата ябълка и се изгубвам
в еуфорията на бистрия сок,
в неумението ù да се опомни,

В сърцевината на всяко ябълково цветче
зреят нежните бузи на бога.
Мъхната пчела обгрижва този зелен Исус
и принася в храма му цветен прашец и облаци.

Крехките пръстчета на пролетта барабанят
по стъблото на притеснения рожков.
И изригва целият в цикламен цвят –
това невинно Дърво на юда,
съществуващо, за да помни.

Азбуката на възкресението
се попълва внимателно с птичи следи и пух.
А на небето мама мие очите на слънцето
и чрез нейните грижи то стига до тук.

Възкресението е явно за всеки,
който си няма Исус или ябълков храм,
но вдига поглед и вижда, че слънцето свети,
и само аз знам, че мама е там.

Автор: Гергана АТАНАСОВА

The post Стихотворения – Гергана Атанасова first appeared on TetraDkaTa.