Земя, ти имаш хляб и гроб за всички. Стефан Цанев Пътуването, отегчително дълго и протяжно, отне почти цялата светла част на този ден. Странно полупразните улици на този град ни допуснаха до своя Тексим. Разредеността на присъствието на автомобили са смущаващи и непривични за обичайността, която не подбира часовете от деня и Прочетете повече…
На Илияна Кръстева Нямам време. Никой няма време. С нокти и със зъби ще се браня от величия. С кръв ще плащам всеки сантиметър от космическия път към истината. „Декларация“ Константин Павлов Вероятно много от нас търсят и намират повече известност в своята същност, отколкото тя реално ни е Прочетете повече…
Сгърчени са днешните ни мисли и нямат дори най-малко желание да се протегнат и да се събудят от нощното будно сънуване. Полуунесени в своя сън се надигаме да погледнем нещото, което предстои да ни разбуди. Съботното ни събуждане е някак меланхолично и дори нежелано. Няма го нормалното (нормално ли наистина?) Прочетете повече…
Спокойствието е излишно щастие и не го търсете. Тази сутрин църковният двор е препълнен със смълчани хора, които притихнали пристъпват към входа на храма. Тревата е добре окосена, а побелелите от цвят дървета придават някаква чистота на мястото на днешната ни среща. Слънцето от време на време прокарва своите Прочетете повече…
Тръгнахме да вървим по път сърдечен, който трябваше да се окаже лесен и песен, а се оказа съвсем безсърдечен и така бързо обречен. Бръчките върху лицето не издават мъдрост, а пропуснати неща… Днес съществуваме в една украсена реалност от безподобни мисли и чувства; реалност, която ни кара да усещаме собственото Прочетете повече…
Първият ми учебен ден. Започна с особено притеснение. И до днес по все същия начин този спомен предизвиква свиване на стомаха ми. Нямах дори и най-малка представа, че мястото, където ме бяха отвели родителите ми на този 15 септември, ще се превърне в едно от местата, където ще отивам с Прочетете повече…
Началото на днешния ден по нищо не се различава от онези, в които няма предварително начертан график на случващите се неща, и дори не иска да се събуди от късното снощно приключване. Лениво се промъква сутрешното слънце, създавайки илюзията, че ще се опита да сгрее все още студените ни къщи. Прочетете повече…
Планината днес е позволила да видим нейните побелелите ѝ очертания, напомнящи ни за нейната мъдрост. От малкото хотелско балконче се вижда все още празната, простряла се пред погледа ни тясна калдъръмена уличка. Някъде в дъното се забелязват небрежно лутащи се сутрешни силуети. Никой не е готов да започне работа в Прочетете повече…
Денят припряно се върти около своята окръжност и напомня, че ще си отиде непотърсен. Днешното пътуване започна някак припряно и тръгна в посока, по която не бе отивало в този земен живот. Първокласният път, по който някак спокойно и самотно пътувахме, се отклони по тясно мостче, по което пряко сили Прочетете повече…
Лесно е да се намери дъска. Трудно е да се направи иконата. Иван Динков Студентска квартира в началото на 1988 година. Цигари в излишък в препълнени пепелници. Музика – такава, каквато не звучи в радиоефира. И стихове. На поети, чиито книги някак странно и прибързано изчезваха от книжарници и библиотеки Прочетете повече…