ПАМЕТНИК В РЕКАТА (Рачо Ковача) Гледа Рачо Ковача водите на Янтра стиска здраво чука и си мисли – как искам да изкова усмирителна риза за времето броня за светлината щит за паметта но ето слънцето вече преваля хора минават неспирно по моста а водата тече ли тече – като кръв Прочетете повече…
Вчера в Камерната зала на Младежкия театър „Николай Бинев“ се състоя представянето на допълнената книга на обичания от читателите писател Алек Попов. Водещ на събитието беше журналистът Даниел Ненчев, който сподели, че с голямо желание участва в премиерата на новата книга на Попов, тъй като от години е негов почитател. Прочетете повече…
Поетът Росен Желязков чете своите стихове в Столична библиотека. На 7-ми ноември се проведе литературното четене, в което Желязков беше поканил за водещ поетесата Теодора Тотева. Вечерта, освен с поезия, беше изпълнена и с музика, тъй като Даниела Иванова Скарф изпълни няколко произведения на арфа. Росен Желязков прочете разнообразни стихове Прочетете повече…
Списание „Съвременна лингвистика“ побира в себе си интересни текстове на студенти и докторанти от Факултета по славянски филологии в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Това списание дава добра възможност на учащите във факултета да представят своите научни текстове, проекти, наблюдения и интервюта пред читателите. „Съвременна лингвистика“ е може би едно Прочетете повече…
Кирил вървеше по тротоара и бързаше да стигне до кафенето, в което имаше среща с един негов клиент, а и времето беше мъгляво, дъждовно и студено. Уж лято, а приличаше на онова есенно време, през което още всичко е зелено, още листата са си по дърветата, тревата е зелена също, Прочетете повече…
Разказвач на месец юни в Столична библиотека е Алек Попов. В Литературния клуб на Столична библиотека вчера авторът се срещна със своите почитатели. Попов беше избрал да бъде представен от проф. Михаил Неделчев, който със сигурност беше най-подходящият човек, който с такава пълнота и увлекателност в изказванията си направи толкова Прочетете повече…
Извисиха се звезди. Небето спря и се замисли. Тънката луна се вгледа някъде. След малко падна роса и всичко наоколо се обля в хладна свежест. Странно, тихо спокойствие засвири нежната си песен. Полъхна вятър, раздвижи листата и се разкриха те – двамата, вперили поглед към тяхната звезда. Автор: Калоян ХРИСТОВ Прочетете повече…
Ще те слушам все такава – лека, плаха, безметежна и твоите думи аз едва ли ще отмина без да им прошепна Ще те гледам все така – ласкаво, открито, нежно и ще те виждам същата – една останала безгрижно безнадеждна. Ще те открия някога, едва когато ти разтвориш меката си Прочетете повече…
