Очилата, гледащи през мъглата на загадките и ежедневието в „Очила” на Иво Сиромахов – Йоана Йорданова

Несъмнено това е сборник, изпълнен с разкази, които събуждат известен размисъл за ежедневието, но представени чрез похвата на иновативен вид осъвременена вълшебна приказка. Книгата е приятно четиво с интересни идеи и загатнати общочовешки истини. Вълшебно преживяване с кралица, оплакваща идеалистичната душа на своя дядо, крайностите на женската суета, преобърнати суеверия, Прочетете повече…

И още нещо – Яна Вълчева

Помниш ли ме? Зная, че ме помниш. Как ли се забравя тишина? Там, където някой те е стоплил винаги ухае на тъга. Там, където някой те е чакал пътищата още те следят, опустяват гарите без влакове, нощите отказват да заспят… Страх те е навярно от сълзите ми- аз не плача. Прочетете повече…

Разплаканото дървено око – Мирела Костадинова

Стоя сама в ателието. Чакам някакви хора, нарочили се за приятели, които после ще потънат във времето. С Нероновска надменност, защото вече нямат интерес. Думи… Лицемерия… Поклони… Но ги чакам. Човек има тази ненормална потребност да се убеждава уж докрай, и отново докрай, в безсмислието на наивното си доверие… Гледам Прочетете повече…

“Въпреки бурите” – една история за безкрайността, разказана в стихове – Йоана Йорданова

Остатъка от поемата. Или пък пороците, или може би любовта на Амедео и Жана ще отърве лирическия герой в поезията на Росен Карамфилов. Защото той страда, измъчван от неистовите си копнежи по един ангелски образ, който сякаш е останал някъде в миналото или го зове от мрачната бездна на горестното Прочетете повече…

В часовете на най-тъмното му синьо – Нели Кирилова

В часовете на най-тъмното му синьо малко преди да потъне в черно-то, времето, е непринадлежащо. И аз подобно стар колекционер започвам да разгръщам класьорите със спомени. Вътре е шахматна дъска, но пак виждам само черните фигури и те върху черни квадратчета. Искам да стъпя на бялото, да спася царя – Прочетете повече…

Хайку и краткостишия – Венелин Бараков

мисъл седя си вкъщи и пътувам *** първи сняг пушекът свива гнездо *** лято камъчета в обувките *** пролетта идва куцайки *** учителите също плачат *** Коледа стъпки пред входа *** душа пламък в очите *** есен всеки ден с нова дреха *** любов пеперуди в стомаха *** самота разполага Прочетете повече…

Научи ме да познавам – Нели Кирилова

Научи ме да познавам най-тихия тон на думите, да усещам вдишванията преди изричането им. Стоях дълго на ръба, защото чувах само свистенето на вятъра, отчаяното блъскане на вълните и агонията на рушащия се камък. Сега правя първата крачка по обратния път към избухналия смисъл на началото, защото знам, че светът Прочетете повече…

Децата и пролетта – Здравка Евтимова

Виждали сте го в градинката пред Народния театър, край фонтана със статуя на момиче. До краката му стърчи грамадна чанта, край него, ако сте дошли към седем сутрин, мирише на хляб. Висок е, прегърбен, продава гевреци от две години, откакто аз чистя градинката пред театъра. Народ много в тая градинка Прочетете повече…

Разпадаме се в срещите – Нели Кирилова

Разпадаме се в срещите като деня преди залез започваме да търсим спасение в нюансите. А той потъва в тъмното, тази красота ще остане за кратко – изгубени под сянката на уличната лампа в думи и мълчание нощта остарява побелява до утро. Нейната тиха възраст е нашето успокоение… Автор: Нели КИРИЛОВА Прочетете повече…

TetraDkaTa