Стихотворения – Владилена Катевска

*** И ще бъдат изпочупени вратите ни, ще  плачат падналите стрехи, самотни ще се пукат и рушат стените в домовете опустели, но звънът на капките ще ги пробужда, ще отмива есенната влага и ще влизат в къщите децата, учудени видели танца на годините. Ще  бъдат тъжни стаите, глухо ще кънтят Прочетете повече…

Измислици – Цонка Христова

В кафенето на площада избродирана в златно тишина. Лица и думи с ловките си пръсти пробождат платното на деня и от покров го превръщат в булчински воал. Всеки ден когато нощта се омъжва за слънцето чашата с кафе предсказва, че ни очаква събуждане необратимо като смъртна присъда. Обожавам тези витражни Прочетете повече…

Крилете ми – Жанет Михова

КРИЛЕТЕ МИ, отрязани до кръв, и стръвен зъбер, допълзял до злото пръв, косите ми – зелени под дъжда и прежна обич, бременна с вражда. Ръцете ми – лиани без цъфтеж, изтръпнали, окаменели от копнеж, изстиват откъм пръстите. Бразди сърцето режат – три пъти по три. Злините – триста, опий, кървав Прочетете повече…

Дунав – Амелия Личева

дунав не е реката, която минава и през българия, дунав е име на улица, моята софийска улица, която очаквах да свърже московска с нейния вкус на дворянство, на френски, на чай, на толстой и разговори за душата, на малките гоголеви хора, на шинелите и копчетата, с пресечките и кръстопътите – Прочетете повече…

Джендър неутрален vs традиционен български език – Надежда Сталянова

Напоследък в българските медии и общество широко се обсъждаха случаите на намеса на администрацията в живота на езика. Примери за това са забраната за използване на думите господин и госпожа във формуляри (част от Германия), както и за въвеждането на наименованията родител 1 и родител 2, заместващи  думите майка и Прочетете повече…

Какво означава… хипстър? – Eлена Руневска

Топъл зимен ден преди година. Разхождам се из малък търговски център извън центъра на София. Случайно влизам в неголям магазин на последния етаж. Вътре – множество рафтове с красиво подредени най-разнообразни стоки (козметика, аксесоари от всякакъв тип, неща за хапване и много, много други). Обособено е приятно тихо място, където Прочетете повече…

Лечение извън закона – Диана Петрова

Снегът покрива дърветата, тревата и окаяните панелни блокове с белите си поли. Колата спира. Отварям вратата в тишината. Стъпвам внимателно, като се стремя да не намачкам безупречно гладката повърхност. През това време Йордан вече звъни по телефона. – Айде бе, къде си? Аха, ясно. Наляво, ама след разклона. Окей. – Прочетете повече…

Отлитат автобуси – Добромир Търновски

Отлитат автобуси, но ние оставаме. Падат слънца, рухват надежди, но ние оставаме. Отлита красотата, пада в калта романтиката; начупена – чашата на болката лежи препълнена, но ние оставаме… И търсим отново: ново лице, ново пиянство ново време… Затворили сме с пръсти очите – стоим. Отново! И докога?… Автор: Добромир ТЪРНОВСКИ Прочетете повече…

В очаквания и спомени – Нели Кирилова

В очаквания и спомени подреждаш себе си календарно разчертани дните запълват местата в албума който винаги прелистваш в самота остават само черно-белите снимки разпилени по пода на студена селска къща вече почувствала тъгата на зимата скриваща стъпките по калдъръма Ако знаеше, че това е само интерлюдия на пролетта…   Автор: Прочетете повече…

Когато няма кой да нагази в снега – Владилена Катевска

Когато няма кой да нагази в снега, земята тъгува, изоставено жива. Когато няма кой да чуе плача на самотната нива, земята е тиха и сива. Когато последната къща затвори своите тайни, когато тишината напусне света и вятърът брули самотните клони, земята плаче по своята зима последна и самотно заспива. Ненужна, Прочетете повече…

TetraDkaTa