В часовете на най-тъмното му синьо малко преди да потъне в черно-то, времето, е непринадлежащо. И аз подобно стар колекционер започвам да разгръщам класьорите със спомени. Вътре е шахматна дъска, но пак виждам само черните фигури и те върху черни квадратчета. Искам да стъпя на бялото, да спася царя – Прочетете повече…
мисъл седя си вкъщи и пътувам *** първи сняг пушекът свива гнездо *** лято камъчета в обувките *** пролетта идва куцайки *** учителите също плачат *** Коледа стъпки пред входа *** душа пламък в очите *** есен всеки ден с нова дреха *** любов пеперуди в стомаха *** самота разполага Прочетете повече…
През тъмни очила се взирах във лъжата. С мастило от гняв чертаех образа ѝ… А тя се усмихваше докато безочливо откупуваше поредната илюзия за истинско приятелство. Автор: Иван ХР. ХРИСТОВ * Изображение: худ. Ивета Донева; оформление Ивилина Методиева-Цанева * Христов, Ив. Усмивка, път и смут. Ред. Минчо Г. Минчев; Изд. Прочетете повече…
Научи ме да познавам най-тихия тон на думите, да усещам вдишванията преди изричането им. Стоях дълго на ръба, защото чувах само свистенето на вятъра, отчаяното блъскане на вълните и агонията на рушащия се камък. Сега правя първата крачка по обратния път към избухналия смисъл на началото, защото знам, че светът Прочетете повече…
Виждали сте го в градинката пред Народния театър, край фонтана със статуя на момиче. До краката му стърчи грамадна чанта, край него, ако сте дошли към седем сутрин, мирише на хляб. Висок е, прегърбен, продава гевреци от две години, откакто аз чистя градинката пред театъра. Народ много в тая градинка Прочетете повече…
И кестените вън на тротоара разбраха, че изпитвам гняв – презрение към сивотата, към неистината в живота. Споделям с тях мълчейки. Със поглед сякаш водим диалог… Разказвам им за лицемерието, за грубостта във мисълта човешка. Вечер е, и е така успокоително да чувам шумоленето на листата им, което напомня на Прочетете повече…
Разпадаме се в срещите като деня преди залез започваме да търсим спасение в нюансите. А той потъва в тъмното, тази красота ще остане за кратко – изгубени под сянката на уличната лампа в думи и мълчание нощта остарява побелява до утро. Нейната тиха възраст е нашето успокоение… Автор: Нели КИРИЛОВА Прочетете повече…
Живеем в XXI век. И несъмнено това е време, в което вдъхновението е навсякъде, от неоспоримото въздействие на смартфоните и изкуствения интелект до младия площад, очакващ своята женитба с красивата революция. Живеем във време, в което се рушат стени, за да бъдат издигнати други. Живеем във време, в което е Прочетете повече…
Твоят Париж не е моят Париж Ти не си моята Нотр Дам аз не съм твоят Лувър Ти не си моята Сена аз не съм твой Монпарнас Моята сянка никога няма да настигне твоята по Шанз-Елизе колкото и слънцето да се прави на крал и небето да е кралско синьо Прочетете повече…
Какво ли би представлявал стихът ми за любовта, ако ти дирижираш сюжета? … О, знам! … Би се конкурирала дори с клетия Ерос… Божествената нишка, която извеждаш на преден план, би накарала вдъхновението ми да се възпламени и мисълта ми да възкръсне изпод крилата на Слънцето… Само тогава бих написал Прочетете повече…