Стефан Мавродиев. Играещият човек
“Стефан Мавродиев. Играещият човек. Homo Ludens” (изд. “Изток-Запад”, 2024) представя биографията на популярния български актьор Стефан Мавродиев – Мавро. Тя се издава по повод неговата 80-годишнина с подкрепата на Младежки театър “Николай Бинев”. Съавтор на книгата е Огнян Панов, отговорен редактор е Любен Козарев, редактор Виолета Антонова.
Стефан Иванов Мавродиев е роден на 29.12.1943 г. във Варна. Завършва ВИТИЗ през 1967 г. в класа на Методи Андонов. Изиграва многобройни театрални роли. Първоначално е актьор в Драматичен театър – Пловдив, а впоследствие в Сатиричния театър, Народния театър “Иван Вазов”, Младежкия театър и др.
Много популярни са постановките с негово участие “Йестърдей”, “Дундо Марое”, “Параграф 22”, “Архангелите не играят флипер” и др.
Има изиграни повече от 80 роли в киното, като най-значими са тези в “Козият рог”, “Мера според мера”, “24 часа дъжд”, “Щурец в ухото”, “Птици и хрътки”, “Зона В-2” и т.н.
Като режисьор поставя и печели популярност с трудни пиеси като върхове в тази редица са “Иванов” и “Вуйчо Ваньо” на Антон П. Чехов.
Автор е на шест стихосбирки.
Носител на няколко награди “Аскеер” и “Икар”, както и на наградата на София.
***
Мавродиев събира в едно ядро цялото си можене и мощ, опита си, личните си горчилки и възторзи, мисълта и усета си за света, за да поведе битка за мечтата при ясно съзнание за краткостта, временността на нещата. Да заговори за:
- сивотата и вълшебството;
- свободата – илюзорната и действителната;
- достойнството – накърнявано и съхранявано;
- рехавостта и интензивността на съществуването;
- заблудата, но и за истината.
Той във всеки случай е тук толкова истински, че внушава отиване оттатък играта; или действително отива отвъд нея. В интервю за БНР от 14 март 2019 г., запитан кой е Фойербах, Мавро отговаря: „Може да се каже, че съм аз.“ И споменава за „харакири пред всички“.
проф. Георги Каприев
