СказаНие – Мила Василева
Само да знаеш какво време беше днес…
Облаците се взираха в мен със седефени очи,
а слънцето се топеше в индигови ръце,
които аха-аха да ме стигнат!
Абсолютно януарско лято.
Избягахме му.
Само да знаеш какво време беше днес…
Такова, в каквото бихме се втурнали с тебе без цел и посока…
Или бихме се гонили встрастени като вълни по брега,
докато се проснем уморени един в друг!
Изплъзнахме се на морето и днес.
А то така копня да ни види слети в себе си!
Точно така безпощадно се блъскаха в слепоочието на града гласовете ни, които още не сме настигнали с тебе…
Дано ни намери всичката красота, която не сме видели…
…. и ни прости пропуснатата нежност!
Дано ни дочака нашето…
Само да знаеш какво време беше днес,
каза душата на човека на ….
Автор: Мила ВАСИЛЕВА
Снимка: личен архив
