Новата стихосбирка на художника, илюстратор и поет Ирен Михайлова вече битува в българското литературно пространство и се оформя като сериозно предизвикателство за читателя, дръзнал да посегне към нея. Тя носи името „Дърпане на сенките“, спечели финансиране от програма „Дебюти“ на Национален фонд „Култура“ и излиза с логото на издателство „Библиотека България“. Редактор на книгата е Ива Спиридонова, а художник – самата Ирен Михайлова.

Ето какво споделя за книгата рецензентът ѝ, поетът Георги Славов:

„Дърпане на сенките” на Ирен не е една от книгите из литературното пространство, а е книга, която ни кара да се научим да се разкриваме не като се отдалечаваме в себе си, а като се приближим до Другия. Творбата е близо 100 страници и е разделена на пет „етапа”:

Първа година. Блян за обич

Втора година. Мъка в капитали

Трета година. Из най-тъмната нощ

Четвърта година. Сянката се бори

Пета година. Спомен за бъдещето

Ирен ни приветства с най-човешкото пожелание – да бъдем истински разбрани. Тя, като световен специалист в сферата на психологията и по-точно психоанализата, ни дава инструментариум, с който да разчетем светлината си. За нея процесът е „изгарящо в молитва слънце” – един от най-красивите начини, които съм срещал за описване на дърпането на сенките. Тук е важно да се изяснят двата термина – дърпането не е премахване на було на его-то или на социалния свят, който не ни позволява да бъдем автентични, дърпането е отварянето пред фактите на света, тоест не е пасивен процес на възприемане, а е активен начин на свикване. Сенките пък не са архетипите, които повтаряме без да знаем, те са предълбоките корени на спомените ни, които създават нашия собствен архетип, а той възпроизвежда нас самите. Метафорите на Ирен са повлияни от парижката традиция, но и от френската литературна традиция в българската литература. Тя говори за модерния човек, в модерния град, който е залостен между напълването на света с предмети, но и със смисъл. Тя говори за миналото, говори за капитали, говори за исторически процеси, но линията, която обединява опуса на Ирен, е обичта. Борбата за обич, спомнянето за обичта, съхраняването на създадената обич.  Поезията на Ирен я олицетворява – тя е човешка прегръдка, упорита в добротата си, непримирима с качеството и невероятно вдъхновяваща.

„Дърпане на сенките” е красива книга – странирането, поетиката, естетиката на листа, корицата. Всеки фактор е комбиниран и създава усещането за уют, за разговор с онази част от нас, която през деня е заета, задъхана, бързаща, но в онези моменти, когато се срещне със сенките, не може да говори. Тази книга е разговорът, до който мнозина не достигат. Читателите на „Дърпане на сенките” трябва само да благодарят на Ирен за превода. 

Редакторът на книгата, Ива Спиридонова, от своя страна споделя следното: 

„Дърпане на сенките“ е книга-предизвикателство във всеки смисъл – и за читателя, и за автора, защото това не е просто една от многото поетични книги, тя има лице, собствено звучене, характер. Светлина и сенки са опозиционната двойка, която разиграва действието в книгата, но мизансцен е един-единствен човек или човекът по принцип. Вътре в него се разказват приказки от други светове, неподвластни на времето и пространството, а посоката на наратива е търсенето на разбиране на себе си от себе си.

При Ирен Михайлова думите са телата на сенките, те формират онова пространство, в което можеш да откриеш утеха, да възкресиш спомен или да сбъднеш сън. Думите са стражи, непозволяващи на реалността да разруши крехкия свят на надеждите. Пишещият човек ги дърпа, разполага, разпределя върху мислите си и е защитен от тяхната сила. В този смисъл, веднъж изречени или изписани, думите са живи.

„Дърпане на сенките“ е стихосбирка, по своята същност стояща близо до естетиката на сюрреализма, тя диша в един друг свят – спасение от този, в който пребиваваме. Писането тук е различно от онова, което традиционно познаваме, то рисува със светлината и сенките. Затова и поезията на Ирен Михайлова всъщност е рисуване, което може да бъде разкодирано само от фините вибрации на душата.

 

Източник: Издателство “Библиотека България”