Когато ангелите ми умират
Когато съм затънал във живота бесен
Без да ме попитат искам ли
Тихичко отлитат като птиците на есен
Не ме интересува какво е на небето
Имам път преди и аз да ида там
Искам ангелите ми да са отново живи
И не искам да се чувствам сам
И във тишината на делирен ступор
Когато губя връзка със самият аз
Чувам шепота на вечна пролет
„Сбогом, ще те чакаме при нас…“
Автор: Сава ХРИСТОВ
Снимка: личен архив
Ние сме това, което оставяме след себе си – отгласи от време, емоции и избори. Карл Сейгън Остани на брега в трапчинки от стъпки по пясъка. Следа остави да обуя мечтата за теб. Пренеси на Прочетете повече…
„Комплексите на един човек или една нация, все едно какви са те, са кратки, лъжовни спирки по пътя на голямата голгота към националното самосъзнание. Това са раните, които всеки народ трябва да лекува и на Прочетете повече…
Нестихваща мъка върлува по нашите земи, която не може да утеши човешката ни същност. Блуждаещи погледи, вгледани в нищото, празнота в душата и студенина на ръцете ни. Насилствената смърт се е превърнала в някаква обичайност, Прочетете повече…