Ключът към истината – Венелин Терзиев
„Единственото спасение срещу неумолимостта на съдбата е да се върви срещу нея. Така поне на човек му остава шансът на случайното разминаване.“, пише Павел Вежинов, но следите остават в търсенето на истината на един случайно паднал ключ. И някак естествено идва въпросът дали въобще е нужно да определяме посоката на истината или пък по-скоро трябва да ѝ помогнем да върви с нас по възможно добрия път на това, за което тайничко или не съвсем си мечтаем.
В тези странни времена на лутане между страх, съждения за световни конспирации и оцеляване, като че ли имаме повече време да мислим и чувстваме. И не защото това не е било потребност и преди, а защото сега се налага от само себе си. И когато търсим причините, и когато търсим последствията, и когато мислим за действието на вирусните ни терзания, май трябва първо да дезинфекцираме душите си и после да измием ръцете и лицето си. Доста трудно ще намерим себе си, защото се позагубихме в лудото препускане и търсене на земното си щастие, облечено в пари и слава. Дори именно в тези времена душите са ни по-застрашени от заливаща и преливаща пошлост, нарцисизъм и много излишно говорене.
Мисленето ни става все по-трудно и почти невъзможно действие, защото отвикнахме да го правим, а чувстването ни почти винаги е пречупено през призмата на странни и дори користни интереси.
Наложително е да започнем бърза дезинфекция на душата си, защото именно тя, душата, ни е най-потребна – и преди, и сега, а и след време. Вероятно ще оцелеем физически и след месец, два и дори след година, но без чиста душа трудно ще оцеляваме в своята човешка същност. Затова и е наложително да бъдем постоянни и настоятелни в търсенето на онези специфични дезинфектанти, които няма да ни предложи никой кризисен щаб и никое редовно или нередовно правителство, а които трябва да открием самите ние.
Вземането на разумни и истински решения става все по-трудно, защото сме загубили онова усещане, че ние, човеците, сме временно на тази земя и нищо не започва и не завършва с нас. Колкото по-често и по-настойчиво си повтаряме това, то по-смислено ще бъде нашето съществуване, защото ще намираме усещането за предшествениците и за следовниците ни.
Кризите ще идват и ще ни връхлитат, ще отминават и дори ще забравяме за тях. Няма да си спомняме и да ги споменаваме, че са били различни, трудни или мъчителни, но душите ни ще трябва да оцеляват и да остават все така истински. А дали и как всеки от нас ще преминава през всяка криза е въпрос на усещане, същност и желание за това!
Намирането на път за решаване на основния ни проблем е свързан вероятно и с преминаването през своеобразното душевно чистилище и личен катарзис (то и времето е достатъчно подходящо за това)… Но през каквито и превратности да преминаваме и в този ден, и в следващия, тя, мечтата, все ще ни бъде на гости. И ще бъде и тъжна и весела, и разплакано разтревожена и объркано радостна, но тя ще бъде тук и ще си е нашата. Само не бива да спираме да търсим ключа към нея.
Защото следите винаги остават.
Автор: Венелин ТЕРЗИЕВ
