Порочен – Томислав Линков
С мислите порочни все се боря
и силно ме подтикват те към грях.
Тогава появи се тя,
красива, цветна, но не беше моя –
ах, как поисках да ми промени света…
И с времето събличах я невинно, бавно и любовно,
дори успях да стигна до душата ѝ прекрасна,
но погубваха ме моите пороци.
И въпреки, че стигах аз до края,
сега съм наранен,
но сякаш не от нея,
а от дявола порочен,
промъкнал се и свил гнездо във мен.
Протегнах пак ръка,
опитах да събличам аз отново
душата светла на красивата жена,
но вече знаех: трудно ще ми бъде да я върна,
предаден от поредната порочна суета.
Отдалечаваме ли се един от друг?
Не мисля.
Любовта ни има сила,
която да спаси от самота и грях,
дори и най-порочните души.
Автор: Томислав ЛИНКОВ
* Снимка: личен архив